Йорданка Христова: Евала на ген. Мутафчийски и Националния щаб за коронавируса!

Любимката на публиката Йорданка Христова се е уединила и спазва всички извънредни мерки, които се препоръчват от Националния оперативен щаб за борба с коронавируса. И на 76 години грандамата на естрадата изглежда в перфектна форма и е изпълнена с енергия. Движението сега ѝ липсва, но е категорична, че в момента всички трябва да сме дисциплинирани и да мислим не само за себе си, но и за околните.

 - Г-жо Христова, как ще коментирате извънредните мерки в държавата заради опасната ситуация с коронавируса и какви са вашите впечатления – хората спазват ли стриктно правилата?

- Всеки отговаря за себе си и за това как ще постъпи. Но дисциплината няма да ни е излишна. Апелирам за дисциплина и отговорност, защото всеки може да стане преносител на вируса. Стига с нашата безотговорност и неглижиране на важни неща. Всички бягаме от колективното, от това някой да ни каже какво да правим. Аз също, а и професията ми е такава. Никога не съм била покорна, никога не съм била партиен член, за да ми каже някой какво да мисля и какво да правя. Пяла съм, правила съм в живота си това, което искам, както реша.

Но в случая не можем да бъдем егоисти и ограничени. Това е нещо, което засяга много хора, и трябва да постъпваме много отговорно. Да се съобразяваме с всички мерки, които се вземат. И стига сме дърдорили, вместо да се усмихнем, да си четем книги вкъщи и да поддържаме един добър дух.

Слава Богу, има доста хора с чувство за хумор, пускат фантастични клипчета в социалните мрежи. Аз никога през живота си не съм си стояла вкъщи. А, всъщност тая година си счупих ръката и доста си постоях, защото нито можех да се облека, нито нищо. И ето сега ми се налага за втори път. Но няма как. Тогава не можех и да шофирам, сега мога, но само екстрено мога да отида донякъде, спазвайки абсолютно всички правила.

Нека бъдем по-разумни. Стига сме се занимавали с дребнотемие – ама защо, ама какво. Всички ще изстрадаме тази икономическа криза, която е световна. Миналата седмица гледах вечерно предаване на Антон Хекимян, беше чудесно, много динамично. Аз не съм му чак толкова голяма почитателка, понякога той се дъни в сутрешния блок, но това беше интересно, важно предаване. Такива неща трябва да се гледат и да си вземаме бележка.

- Имате ли доверие на Националния щаб за борба с коронавируса начело с ген. Мутафчийски?

- Естествено, че имам. Нашият национален кризисен щаб реагира прекрасно. Евалла на щаба и на всички генерали! Само така. А ние просто трябва да бъдем дисциплинирани. Това не са случайни хора. Професори ни обясняват за какво става дума. Но ние сме царе да опонираме. От другия грип се умирало повече и т. н. След като в целия свят има такава призната пандемия и всеки взема мерки, ние ли сме тези, които смятаме, че сме по-богопомазани и нас няма да ни удари? Всеки ден се увеличават заразените. В края на краищата българинът е такъв, че все има нещо вкъщи и може да изкара известно време. Не сме закъсали толкова много. Не сме стигнали до военно положение с унищожаване на всичко. Нека бъдем по-разумни, по-смирени, по-добронамерени. Така смятам. Да си стоим вкъщи. Може да си изчистим, да направим сума ти неща. Да си подредим, дето се вика, живота и приоритетите.

- Вие лично какви правила спазвате, за да се пазите?

- Всичко спазвам, съобразявам се с всеки нов съвет. Задължително маска и ръкавици, които още щом се приберем, се слагат в едно пликче и се изхвърлят. На изтривалката пред входната врата трябва да има белина за дезинфекция, за да си изтрием подметките, като влизаме вкъщи. Ползвам и дезинфектант за ръце. Пия много течности, гореща вода трябва да се отпива през 10-15 минути.

- А как гледате на коментираните идеи за пълна карантина на пенсионерите и за въвеждане на вечерен час?

- Ако трябва, ще преживеем и вечерен час и пълна карантина. Това е за всеобщото благо. За какво да мърморим? Така или иначе сме си вкъщи. Тези няколко седмици трябва да сме много дисциплинирани.Вижда се обаче, че в гетото и махалите въобще не обръщат внимание на нищо. Но ако там пламне зараза, ще стане страшно. Те имат страхотен имунитет за разлика от нас, свикнали са на много лишения, на студ , затова са по-калени. Да не дава Господ да има някаква тотална епидемия, както е в Италия.

- Мислите ли, че имаме чувство за отговорност към другия?

- Ние сме всеки срещу всеки. Такива сме костилки. Но би трябвало малко да се смирим и да бъдем добронамерени, с усмивка, с желание да помогнем кой както може. Защото няма кой да ни помогне. Природата ни отмъщава, този невидим враг ни отмъщава. Дали е създаден изкуствено или не, дали е биологична война или не, това бъдещето ще покаже. Защото има и такива теории. Дайте сега да не умуваме. Но Господ ще накаже тези, които са го създали, надявам се.

- С какво запълвате дните си сега?

- Развихрила съм се в кухнята, готвя, чистя. Какво да правя? Обичам да кулинарствам. Аз не ям месо и приготвям различни постни ястия и ми е много приятно. А и сега така или иначе сме в пости. Ако изляза, ще е много набързо само да си купя нещо, което го няма вкъщи. Не съм се запасявала с продукти. От една приятелка взех 20-ина яйца, имам два пакета брашно, един пакет захар, повече не ми трябва. Магазините работят, за какво да се запасявам. Трябва да се приемат малко повече витамини, това е важно. И мед, джинджифил и лимон.

Напоследък непрекъснато правя една моя чеснова паста, защото организмът трябва да се подсилва. Много е елементарна. Сварявате един голям картоф, след това го обелвате и го нарязвате на парченца, обелвате една голяма глава чесън, нарязвате скилидките на парченца. Трябват ви още кофичка кисело мляко, сол и зехтин. Всичко се пасира и става фантастична чеснова паста, която се яде с всичко, дори с препечена филийка. Вече съм я казала на няколко човека и много им харесва.Няма лошо човек да си направи един пост, ще се почувства по-добре. Какво толкова. Цял живот се тъпчем и си угаждаме. Трябва ни малко детокс. Е, липсва ми движението, но това е положението. А и с тази счупена ръка не мога да си правя практиките по йога като хората, но щъкам из вкъщи.

Пожелавам на всички разум, добро настроение и дай Боже, с пролетта да дойде и овладяване на епидемията в България. / Ретро.