Идеята за безусловен базов доход датира още от античността

Идеята за безусловен базов доход датира още от античността. Още Юлий Цезар е раздавал на римските граждани 100 денари, което е еквивалентът на 460 долара за две години. Това каза футурологът доц. д-р Мариана Тодорова в предаването "Сценарий от бъдещето" на Радио "Фокус" с водещ Ива Дойчинова.

Юлий Цезар завещава 75 денари на всеки римски гражданин след смъртта си.

Император Траян също споделя идеята за осигуряване на базов доход на римските граждани. Той дава по 650 денари, които се равняват на около 500 долара, на всеки римски гражданин, който кандидатства за това. "Вероятно е заложил някакви критерии, които е трябвало да изпълнят, за да им бъде отпусната тази сума. В този процес се изисква проактивност и някакъв тип гражданско общество", отбеляза доц. Тодорова.

Идеята за безусловен базов доход се появява отново и в късното средновековие. Испанският учен Йоханес Лудовикос Вивес предлага на общинското правителство да въведе безусловен базов доход за хората, които не работят. "Той за пръв път говори за качеството на живота и че когато има много бедни, дори тези, които имат сравнително добро благосъстояние, не биха могли да живеят добре", обясни Мариана Тодорова.

През 1516 г. философът Томас Мор пише в своята "Утопия", че базовият доход трябва да бъде предлаган, за да имат хората равни възможности и да спрат да крадат.

През ХVІІ век Томас Пенс пише за правата на бебетата. "Според него всички членове на която и да е общност на земята трябва да бъдат подпомогнати с базов доход, защото тази земя е за всички", обясни футурологът.

През 1918 г. философът Бъртан Ръсел и лейбъристите в Обединеното кралство предлагат схема за държавен бонус, който да овъзмездява най-бедните и най-онеправданите.

След Първата и Втората световна война се появяват много подобни социални програми. През 1945 г. в Англия се появява идеята за смяна на социалната система, която познаваме и ползваме днес. "Още тогава е предвидено, че нейните ресурси се изчерпват, защото конструкцията, архитектурата на тази система е ясно свързана с индустриалните общества, в които ние имаме нужда от работници, които трябва да бъдат образовани, за чието здраве трябва да се грижим и които трябва да получават обезщетение под формата на пенсии, когато вече са негодни да упражняват този труд. Комитетът "Бевъридж“, ръководен от американския икономист Уилям Бевъридж, разработва предложение за всеобхватна нова социална система за социално осигуряване, обезщетения, зависими от доходите, и безусловни надбавки за деца. Той предлага ставки", разказа доц. Тодорова.

В края на ХХ век американски икономисти изчисляват, че ако те заменят тяхната социална система с въвеждането на безусловен базов доход, ще бъде доста по-ефективно като разход на държавата. "Това би струвало около 200 милиарда долара годишно, а не трилиони. Тук се включват всички социални осигуровки, пенсии, помощ при майчинство, средствата за здравеопазване", уточни Мариана Тодорова.

Според нея промяната на осигурителната система ще се случи по принуда. "Вече живеем в постинформационно общество. С преструктурирането на икономиката, с проявите на изкуствения интелект, със замяната на задачи и цели професии, с това, че изкуственият интелект ще управлява и самите социални системи, според мен неминуемо ще стигнем до това. Самите пенсионни системи по цял свят се чупят, просто защото разходно-покривната политика вече не е релевантна. Ние работим днес и нашите данъци отиват за пенсиите на нашите родители, а не се спестяват за нашето овъзмездяване, когато остареем. Светът се глобализира, държавите натрупват много дългове и тази спирала не може да продължава до безкрай. Ако тези пенсионни системи са сериозно застрашени, ще се преструктурират, като вероятно ще бъде въведен минимален гарантиран базов доход. Тук големият въпрос, който трябва да си зададем, е откъде да дойдат парите", коментира доц. Тодорова.

Тя припомни, че един от кандидатите за президент на предходните избори в САЩ – Андрю Янг, предлагаше да има негативен данък и всички, които са под определен доход, да не плащат данъци и да получават помощ. Тези, които са над този доход, да получават по-висока ставка. Това е своеобразен прогресивен данък, поясни Мариана Тодорова.

Съществуват и идеи за набавяне на тези средства чрез въвеждане на данък върху транзакциите, върху въглеродните емисии и върху всичко, което изкуственият интелект прави.

Опитът от въвеждането на гарантиран минимален доход на места във Финландия, САЩ и Канада показва, че хората се мобилизират и стават по-съвестни. "Те се чувстват отговорни за това, че някой инвестира пари в тях. Завършват образованието си, започват да се хранят по-здравословно, да възпитават по-добре децата си. На 1/3 от хората обаче това действа деморализиращо. Стават пасивни, влошават качеството си на живот, свиват разходите си до този екзистенцминимум и изцяло се отдават на лентяйство", обясни Мариана Тодорова.