
ЗАРЕЖДАНЕ...
Хората попадат в три хронотипа според естествената им склонност да лягат или стават в определено време. Най-често срещани са т.нар. "гълъби" или "колибри" | ||||||
| ||||||
Причините за липсата на достатъчно сън могат да се търсят в няколко посоки. Наред със стреса и грижите, една от основните причини е отглеждането на малки деца. "Малките деца са един голям крадец на сън. Всеки млад родител го е преживял. Грижите около тях могат да отнемат много от часовете сън на единия или и на двамата родители. Друг любопитен крадец на сън са домашните любимци. Не е редно да се допускат на леглото, тъй като смущават съня на стопаните си“, обясни доц. Ранков. Работата на смени пък не позволява на хората да изградят достатъчно стабилен динамичен стереотип, който да осигурява достатъчно часове сън. "При тях сънят може да пострада като часове, но и като качеството“, заяви специалистът. Някои хронични заболявания също могат да смутят съня ни, както и някои медикаменти, взимани продължителен период от време, допълни доц. Ранков. Необходимите часове сън за един възрастен са между 8 и 9, а за тийнейджърите – между 9 и 11 часа. Освен количествени, сънят има и качествени характеристики. "От една страна това е времето, в което се въвеждаме в сън, т.е. за колко време заспиваме. Нормално е един възрастен здрав човек да заспива за около 15-20 минути. Ако заспива прекалено бързо или по-бавно, значи нещо не е наред с инициацията на съня. Другото е самата консистентност на съня, т.е. доколко този сън е фрагментиран. Съветвам да се обърне внимание и на края на съня. Нормално е да имаме сънна инерция, не трябва се плашим от нея. При нормални условия е нормално тя да продължи половин час, но при някои хора тя може да продължи и до два часа“, обясни доц. Ранков. Хората попадат в три хронотипа според естествената им склонност да лягат или стават в определено време. "Тези, които се срещат най-често, са т.нар. "гълъби“ или "колибри“. Те лягат около 22.00-23.00 часа и стават около 6.00-7.00 часа, с което си набавят необходимите 8 часа. "Чучулигите“ са хора, които са склонни да стават много рано, но за сметка на това им се приспива доста рано. На другия край са т.нар. "сови“, които са склонни да лягат много късно и трябва да спят до 7.00-8.00 часа, за да се чувстват отпочинали, когато се събудят. Добре е човек да знае към кой тип принадлежи и да се придържа към часовете на лягане и ставане, към които има естествена склонност“, обясни специалистът по медицина на съня. Следобедният сън помага до голяма степен да се наваксат нощните сънни дефицити. "Той е част от нашата биоритмика и показва, че хората, като повечето бозайници, имат двуфазен сън“, поясни доц. Ранков. По думите му хората трудно разпознават проблемите със съня. Различните видове разстройства на съня и бодърстването могат да бъдат остри или хронични. "Когато проблемите са остри, ние ги усещаме много рано. Проблем възниква при хроничните заболявания, защото те започват бавно, подмолно, без ясно изразена симптоматика. Тогава това, на което можем да разчитаме, са алармиращите сигнали, които ще получим от партньора в спалнята – примерно че спираме да дишаме по време на сън, както е при обструктивната сънна апнея, или че много се въртим без да го осъзнаваме, че се налага много пъти да ни будят сутрин. Добре е да се обърне внимание на тези сигнали, особено ако се случват в продължение на три месеца“, предупреди доц. Ранков. Екраните пречат на качествения сън, тъй като синята светлина пречи на производството на мелатонин в мозъка, допълни специалистът. |
тел.: 0886 49 49 24
novini@burgas24.bg