ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
Говорят двама реални участници в събитията: Истини и измислици в сериала "Чернобил" | ||||||
| ||||||
"Имаше ред. И никой не се е разхождал около ядрената централа в цивилни дрехи", обяснява 72-годишният Владимир Бардалим, с когото гледаме нашумелия американски сериал "Чернобил", съобщава "Дойче веле". Бардалим е един от хората, на които навремето е било възложено ликвидирането на Чернобил. "Палатките приличат на това, което помня", допълва той и още веднъж подчертава, че в района е царяла военна дисциплина. През 1986 година Владимир Бардалим е майор в инженерно-сапьорните войски и служи в Каунас в Литва. На 1 май същата година, само няколко дни след аварията в Чернобил, изпращат батальона му на мястото на инцидента. Разбрал, че аварията е сериозна, когато видял как заради операцията посегнали към военна техника, която дотогава била пазена в склада като "неприкосновен запас". След използването ѝ тази техника остава завинаги в Чернобил - послужила е за изсичането на горите около централата, чиито дървета първи поемат радиацията. "Нито сме носили предпазно облекло, нито сме пили водка". Но да се върнем към сериала, който ни показва военното градче, из което обикалят хора, облечени в костюми за химическа защита. "Никога не сме ходили с такива дрехи - беше толкова горещо, че това не би било възможно. Първоначално ни дадоха специални облекла, нещо като мушами. Но жегата просто не допускаше да ходим с тях - само след седмица ги свалихме и облякохме обичайните си униформи", спомня си Бардалим. През това време на екрана разтоварват кашони с водка. "Нищо подобно не помня. Още в самото начало, когато пристигнахме, имаше червено вино. Но след това го прибраха и ни даваха само минерална вода и "Пепси-Кола", разказва очевидецът на събитията. По неговите думи, по онова време е бил установен сух режим, а селските магазини са имали забрана да продават алкохол на военните. "Войниците търсеха и намираха самогон (домашна ракия) из евакуираните села - по дворовете, под кучешките колибки. Мнозина от тях бяха местни и знаеха къде да търсят скривалищата. Аз не възразявах, само молех вечерно време да не вдигат шум". Бардалим не оспорва достоверността на продукцията, но не крие, че не е успяла да го спечели. На друго мнение е Елена Давидова от Минск. Лекарката, която е преглеждала хората в зоната на Чернобил няколко месеца след аварията, харесва сериала. "Той съвсем не е лош - и с драматизма, и с емоционалността си. Разбира се, глупости не липсват - като например използването на обръщението "другарю" с повод и без повод. Но въпреки това в него има и много истина", отбелязва Давидова. Посещавала е показаната в сериала знаменита Шеста болница в Москва, където са лежали болните с най-тежка форма на лъчева болест. Филмът представя тази болница напълно адекватно, разказва лекарката и обяснява, че не се дразни от предизвикалия много спорове епизод, в който една от героините трябва да плати подкуп, за да я пуснат при смъртно болния ѝ съпруг. Една от най-емоционалните сцени в сериала (минута и половина без никакъв монтаж) показва заетите с ликвидацията спасители, които свалят графита от покрива на централата. За тази минута и половина ликвидаторите получават едва ли не критична доза радиация. Владимир Бардалим също е бил на покрива и твърди, че неразборията е била много по-малка от показаната. Той си спомня, че на територията на централата е бил поставен макет на покрива в реални размери, за да могат хората да се подготвят и да знаят към коя част на покрива да се насочат. А на връщане долу ги чакали с пачки пари, като размерът на сумата бил в зависимост от чина. Имало хора, които доброволно искали да се качат отново. Разрешавали им и те отивали за още минута и половина, за още една доза. Обяснението за безразсъдството им се крие във факта, че опасността е била невидима. "Радиацията не се вижда. Никакъв стълб, насочен към небето (какъвто е показан във филма), не е имало. Чак по-късно започваха световъртежите, повръщането и всичко останало", обяснява Бардалим. В неговия батальон още първата година умират една трета от войниците. Бардалим предполага, че се е спасил, защото е отраснал в Кировоград, където се добива уран. Мъжът смята, че покрай това се е сдобил с някакъв имунитет. Елена Давидова пък няма да забрави колко сплотен е бил екипът, в който е работила. И с какво уважение се отнасяли хората към тях. Но едва на третия път е могла да намери сили да изгледа докрай епизода, в който става дума за лъчевата болест. За мнозина от ликвидаторите преживяното в онези дни си остава и до днес непреодолима травма. Един от тях прекрати разговора с нас още след първата минута: "Извинявайте, но цели пет години се опитвах да забравя всичко това". |
Още по темата: | общо новини по темата: 1301 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/217 ] следващата страница |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
на 11.06.2019 г.
-4
Коментарите са на публикуващите ги. Burgas24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Ужасен инцидент с тротинетка в Бургас
09:23 / 26.11.2024
Катастрофа с двама пострадали на пътя Айтос – Бургас
09:25 / 27.11.2024
Важна новина от "Бургасбус"
17:12 / 27.11.2024
Блъснаха ученичка на пешеходна пътека в "Меден рудник"
09:42 / 27.11.2024
Тази шофьорка от Бургас следващия път ще внимава повече
10:16 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета