Феноменът "бурнеша“ - жени, които се превръщат в мъже за по-нормален живот

Тези, които са дали обет за девственост ( "бурнеша“ на албански), са момичета, които живеят като мъже. По целия свят има само около сто "бурнеша“, които живеят не само в Албания, но и в Босна и Сърбия. Практиката е била широко разпространена до ХХ век и дори сега в албанските села могат да се срещнат такива жени, пише "Космополитън", цитирани от БГНЕС.

Обикновено това решение се взема от семейството на момичето, когато в семейството няма достатъчно момчета. Всъщност единственият начин жената да получи контрол над живота си е буквално да стане мъж.

Според древния албански закон (канун), семейството трябвало да бъде патрилинейно - наследството преминава изключително по мъжка линия. Съгласно този кодекс, обаче жените са ограничени в правата си. Дори им е забранено да пушат и да носят часовник - това се смятало за мъжка привилегия.

Разбира се, днес нещата са много по-различни, но в селата традицията отмира бавно.

В албанските села момичето се превръща в “бурнеша“, полагайки клетва пред дванадесет съселяни. След това тя има право да носи мъжки дрехи, оръжие, да пуши, да пие алкохол и да бъде наемана за мъжка работа. Освен това "бурнеша“ си избира мъжко име и става стопанин на къщата, ако заедно с нея там живеят само майка й и сестрите й.

"Традиционно мъжете са имали свободата да гласуват, да карат кола, да имат бизнес, да печелят пари, да пият, да пушат, да притежават оръжие или да носят панталони. Младите момичета обикновено били принуждавани да сключват уредени бракове, често с по-възрастни мъже в отдалечени селца. Като алтернатива, ставайки Заклета Девица или "бурнеша", жената си спечелва статута на мъж и се ползва с всички права и привилегии на мъжкото население.

Нарушаването на клетвата се наказва със смърт. И въпреки че сега няма такава опасност, "бурнешите“ не се отказват от начина си на живот, страхувайки се от гнева на съселяните си.

Пашка Соколи решава сама да се превърне в "бурнеша“, но има много причини за това решение.

"Детството ми беше изпълнено с мизерия. Баща ми починал, когато майка ми била бременна с мен. Майка ми ме изоставила и израснах с чичо и баба."

Тя била единствената, която можела да осигури семейството. Ако Пашка се омъжела, тя била длъжна да живее със съпруга си, оставяйки чичо си и баба си. Чичо й се разболял и трябвало да бъде приет в болница на няколко километра от селото.

"Не ми беше позволено да шофирам, единственият начин да стигна до болницата беше да се облека като мъж и да се държа като мъж", разказва Пашка.

На 35-годишна възраст, уморена от тежкото положение на самотна неомъжена жена, Пашка се заклева в девственост.

Говорейки за феномена "бурнеша“, може да се говори само за пол - ставайки "мъже", "бурнеша“ нямат право да влизат в еднополови връзки, тъй като понятието женска еднополова любов е непознато за албанците.

Има много причини, поради които жената може да избере пътя на "заклетата дева“. Едно от тях е да не бъде отделени от семейството си. Понякога момичетата решават да станат "бурнеша“, за да избегнат нежелани сватби. Всъщност това е единственият начин да откаже да се омъжи, без да опозори семейството си.

"Защо да живееш като мъж?", Пита се Лул Ивайнай, една от "девите", "Защото ценя свободата си. Мисля, че бях изпреварила времето си."

Днес повечето от останалите "деви“ вече са над 50-те, живели са тежък живот, жертвали са възможността да имат деца и да се омъжат в името на собствената си свобода.