Фадо изпълнителка взриви българската публика

Все повече музикални звезди се завръщат в България след края на пандемията. Португалската певица на фадо Мариза също е сред тях. На концерта си в зала 1 на НДК в неделя тя изпя както едни от най-обичаните ѝ от публиката песни, така и произведения на великата фадо певица на всички времена Амалия Родригеш. Интервюто направи Айше Сали от БНТ:

- Какво се промени във вашия живот от последното Ви гостуване в България досега?

- Моите дискове достигаха до още повече хора. Това беше време, изпълнено с много промени. И въпреки че бяха години на пандемия, не липсваха пътувания и концерти.

- А сред тях е и албум, посветен на най-великата фадо певица на всички времена - Амалия Родригеш...

- О, да. Това е последният албум, който записах преди пандемията. Съвпадна с момента, когато чествах 20 години от издаването на първия ми диск. Пея почти от 5-годишна, което ще рече, че вече 40 години съм на сцената. Исках да отбележа подобаващо това събитие. Затова записах албум с песните на любимата ми фадо певица - Амалия Родригеш. По този начин искам да покажа и на по-младите музикалната традиция, която Амалия ни предаде. Тийнейджърите не познават фантастичното ѝ творчество; поетите, чиито стихове Амалия е изпяла и са обиколили света. Затова смятам, че е много важно да предам тази традиция, но в същото време и да изпея тези песни по мой си начин. Записах албума в Бразилия, с бразилски оркестър и продуцент. "Lágrima" ("Сълза") не беше любимата ми песен, но стана с времето заради нейната мелодия. Но има нещо в текста, на което гледам по различен начин. За мен той е изключително романтичен и показва, че любовта е над всичко - може да си загубил щастието, но си щастлив, защото си срещнал любовта. Това е щастието да разбереш, че любовта съществува.

- Когато хората се докоснат до биографията на Амалия Родригеш, си дават сметка, че животът ѝ е изпълнен с много трудности. Вие също сте много борбена. Откривате ли сходства между Вас и нея?

- Нямам нищо общо с нея, въпреки че много хора ни сравняват. Намирам това за много интересно - че ме сравняват с най-великата фадо певица, за която си спомняме. От една страна това е много мило, но от друга - Амалия си е Амалия, а аз съм Мариза. Много сме различни. Времето, в което сме живели, също е различно. Начинът, по който се е стекъл животът ни, също е различен.

- В едно интервю казвате, че пеете сякаш утре не съществува. Как тази мисъл за утре се промени във времето на пандемия и война?

- Смисълът, на това че пея сякаш утре не съществува, е друг. Искам да кажа, че днес пея, влагайки емоциите и чувствата, които днес изпитвам. А това, което ще изпея утре? Зависи - ще видим. Но какво чувствам сега ли? Чувствам се сякаш се намирам в изцяло променен свят. Давам си сметка, че след още 5 години ще живеем в съвсем различен свят, където други ценности, съвсем различни от тези, с които аз израснах, ще бъдат важни. Бъдещето ще ни предложи друг живот и друг начин на общуване и приобщаване. Дори концертите ни ще бъдат различни. Всичко ще бъде различно. Но мисля, че това, което ще бъде най-важно, ще бъдат общочовешките ценности и любовта, която е над всичко.

- Къде ще бъде мястото на емоциите в този свят?

- Любовта ще остане най-важната. Когато има любов, винаги има емоции.

- През годините спечелихте много значими награди и номинации, застанахте зад редица каузи и пяхте на събития, които наблюдаваше целият свят като Олимпиадата и Евровизия. Тежка ли е короната на успеха?

- Не. Поне за мен, това е моята професия. Върша си работата по най-добрия начин, по който мога. Никой не работи, мислейки за наградите, които ще спечели, за славата. Никога не съм мислила за това, но наградите винаги са добре дошли и много обичам да ги получавам. Това е знак, че усилията ми дават плодове и хората разбират докъде искам да стигна. Въпреки това не се събуждам всеки ден с тази идея. Живея нормален живот. Поне мисля живота си за нормален (смее се). Изпълнен е с пътувания и време за семейството ми. Музиката е кръговрат от емоции. Тя е част от нашия живот. Не мога да си представя хора, които не слушат музика. Аз се събуждам и си пускам радио. Затова не мога да си представя живот без музика, без послания и без емоции. Затова казвам, че тя създава този кръговрат от емоции - спомени, свързани с радост, тъга. Затова смятам, че винаги ще бъде много важна за хората.