Евгени Минчев избухна: Гъбясалите пръсти и напуканите пети са първото, с което се сблъсква погледът

Ще се изкажа и аз за абитуриентските модни находки. Ще бъда до известна степен любезен, защото държавата е на стоп кадър, поне откогато имам сетива, за да видя това. Стоп кадърът означава, че майката внушава на дъщерята или сина какво да облече за този инак обикновен ден, така както нейната майка е настоявала как да изглежда на своя. Бащите мълчат навъсено и плащат сметката. Това пише в "Труд" PR-ът и светски лъв лорд Евгени Минчев. 

Ето какво коментира още той: 

"Свидетел съм как начумерени абитуриенти се бутат в една пробна с майките си, което не е нито естетически, нито морално, нито възпитателно. Майката си иска мачканата коприна, с която се е женила за мъжа си, момчето иска да е "по-така“, но когато друг плаща, той поръчва музиката, разбирай облеклото. Пък и музиката, де...

Най-разстроен съм, когато видя бъдещите жени на България, съпруги, които ги чакат отговорни позиции, да се веят по парче плат с прически от времето на Сиси Кеч.

Цветовете и материите също са ужасни, защото е търсена латентна прилика с дрехите на тази или онази световна звезди. Искам като на Риана, искам като на Дженифър Лопес, само че дрехите на онези са мислени и правени от прочути дизайнери, приложено е висшето шивачество. Това шивачество избягва кривите ръбове, разминаването на шарките, избягва проточените оверлози, избягва всякаква диспропорция. 

От друга страна първите летни снимки в социалните мрежи са на боси крака, протегнати към хоризонта, към морето или към някоя близка саксийна палма. Гъбясали пръсти и напукани пети са първото, с което се сблъсква погледът, а това е една неприятна гледка. Известни актриси се снимали пред някакъв театър и се самокоментират дали ще се познаят след десет години. Коментарите към тях са унизителни. Ще се познаете, казва някой, ако не слагате толкова фотошоп. 

Живеем ли в ерата на осъзнатата илюзия, лъжем ли себе си и околните в мащабите на личното ни, професионално и семейно щастие... Лъжем се. Живеем за другите, а не за себе си. Поставяме живота си на показ, навярно напук на бивши учителки, съседки, свекърви, любовници. Всички те трябва да изпукат от яд затова, че живеем над стандартите им. А това коства на невъздържания ни плам кредити, усилия, които инак могат да бъдат въвлечени в по-интересни проекти. 

В момента, в който абитуриентките правят своя поход на похотта и кича, социалните мрежи се тресат от обвинителни коментари за "джендърска мода“, за "как може такава мода, бе бате“, създадена от някой напушен световен дизайнер. Търсим гредите в чуждите очи, а не виждаме сламките в своите.

Българинът, по принцип неуверен и поради което ехиден, се опитва да иронизира световната мода, която не означава непременно световни и приложими тенденции. Не означава, че показаното на едно дефиле непременно ще влезе в производство и продажба. Но докато дъщерите и синовете му сноват в пясъчна коприна и сутиени, той е възмутен относно показаното на световните модни подиуми. И откровено тръска глава и паласки на определени чалга произведения.

Но, това е което имаме като народ и естетика. Искаме да сме в Европа, а сякаш не сме..."