Евгени Минчев: Приятелят ми Веско Маринов ме върна във ватманските ми години

Предлагаме ви седмичните  коментари на лорд Евгени Минчев за рубриката "ТелеГАФ“ на  в. "Телеграф“.

Дъщерята на Искра Радева блести в розово

С красиво, лятно парти Асдис Ран посрещна рождения си ден. Без да има изричен дрес код, доскорошният модел и дъщерята на Искра Радева Елена, се оказаха почти в еднакви цветове. Това зададе тенденция, че розовото е новият цвят на 2024, особено потвърдено от такива източници. Ран успешно интерпретира визията на Мерлин Монро, като в равновесие с това е повела маниерите съм към този образ. Харесвам бляскавите участъци в роклята на зведната дъщеря, дължината на роклята, пестеливота, но изящна употреба на наличните аксесоари.

Полата на Вътова- като гаражна врата!

Ето и Славена Вътова при нас днес, секси комшийка, с която понякога си кимаме учтиво. Тук имаме сексапил на една кука, като използвам сексапил пейоративно. Горната част ми мяза на пазарска чанта, пригодена за боди или бюстие, вече всеки му казва както се сети. Плетиво, освен ако не е от Мисони не признавам, но те се разпознават от пръв поглед. Полата е като врата на гараж, чиято стопанка трудно намества колата си вътре. Казано на аналитичен език- полата изглежда очукана, та очукана. Да, може би някой таксиметров шофьор да ми каже- ти па си Ален Делон. Слава Богу- не съм. Славена и да черпиш по едно капучино по съседски.

Кеца да прати очилата си при д-р Емилова

Онзи ден Васко Найденов ми "дръпна ухото“, че все съм го коментирал. Здрасти, Васе, ние пак сме тук и пак ще те коментираме. Гаджето все пита, по колко лева е метъра на този плат, че в университета имат вечер на талантите и май ще те имитира. Накъде е тръгнал този корем, явно го е страх да не изпусне автобуса и е тръгнал пред собственика си. Черната тениска не прикрива някои несъвършенства, знам по себе си, опитвал съм  с червена и не става. Тук сакото е трън в очите ми, не само заради пайетите а и заради кривата според мен кройка. То е така несъразмерно, че е като плажна кърпа с ръкави. Не ми харесва, брат и прическата, това чоки /мама така казваше/, е като стопена свещ на торта. Очилата пък бих ги пратил при доктор Емилова, малко да свалят килограми.

Сакото на Веско в цвят за Вартбург?

Милият ми приятел Веско Маринов ме върна във ватманските ми години. Без много театралности, бих се заклел срещу тогавашната ми заплата, че униформите ни бяха съвсем същите. Но  къде ще се сравнява Веско с мен- та аз носех дори вратовръзка. Не искам да му развалям лятото на момчето, което, но бива ли такъв избор. Синьо сако в цвят, в който не биха оцветили и Вартбург, черен панталон и бяла риза. Ако трябва да цитирам песен по случая, то тя ще е или "Елате, хиляди младежи“ или някоя от конкурса Ален мак. И ако позволите да импровизирам върху Божинката- Човек както сам си се облече, никой друг не може да му открадне сакото.

Стораро да излезе в естетически болничен!

Когато ми прилошаваше майка ми казваше, че в лицето съм жълт-зелен. Направих тази асоциация и с облеклото на Тони Стораро, при когото може да се предпише няколкодневна карантина, по съмнения за лош вкус. Съчетанието е като фоайе на детска градина, можел е да добави картинка с розов пеликан и ето ти завършен училищен пейзаж. Понеже съм виждал Тони с естетически коректни комбинации, предлагам да се върне към тях, дори и да става въпрос за почивен ден или спорт.