Един от най-големите възрожденци си отива на тази дата преди 145 години

Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.

На днешния ден преди точно 145 години си отива един велик българин - Любен Каравелов. Поет, писател, журналист, енциклопедист, етнограф и борец за свободата на България, той умира на 21 януари 1879 г. от туберкулоза в град Русе.

Любен Каравелов е роден на 7 ноември 1834 или 1835 година (според други източници - 1837 г.) в град Копривщица. Баща му е заможния бегликчия Стойчо Каравела, а майка му - Неделя Доганова. Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца - четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали, и три момичета: Рада, Велика и Мария.

Каравелов допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Той участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век.

Сред неговите творби са "Българи от старо време", "Хаджи Ничо", "Маминото детенце", "Войвода", "Хубава си, моя горо...", "Стоян" и "Песен на Раковски".

Любен Стойчев Каравелов е известен с десетки прозвища: Личо Каравелов или Каравела, Личо Стойчев, Иля Стоев Каравелов; псевдоними: Л. Куручешмелъ, Кара Мустафа, Кара Мустафа Бучукоолу, Бако Бакалов Бучукоолу, Черния Вельо, Велчо Бакалов Бучукоглу, Д. Иванеску, Л. Пугало, Фрайхер фон Цървулко, Хъръ Павлов, Михо, Балканский родолюбец, Барон Лулчо, Болгарин, Буки Покой, Гарван, Л. Калчо, Карачун, Л. С. Крътица, Один из членов болгарского комитета Хаджи Вощац, Южный славянин, Янко.