Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Чували ли сте легендата за произхода на родопския химн "Бела съм, бела, юначе"? | ||||||
| ||||||
Безспорно песента, прославила планината, е "Излел е Дельо хайдутин", но онази, която е определяна за неин химн е съвсем друга. Корените на легендата за произхода на "Бела съм, бела, юначе" откриваме в тъмните времена, когато еничарският корпус на Османската империя е в разцвета си, а българите са принудени да бъдат гурбетчии, за да изхранват семействата си. В онези времена най-страшното за родопските земи било хората да бъдат потурчени, а селата – опожарени, съобщиха от Българска история. Преданието разказва за едно от многото родопски села, в които на пролет мъжете тръгвали с овцете си към Беломорието на гурбет, оставяйки жените и децата си сами. Така един ден, с по-възрастните от селото поел по дългия път и млад момък, който мечтаел да събере зестра, с която да може да поиска любимата си от родителите ѝ. Те винаги били двамата на мегдана, хващали се заедно на хорото и копнеели за деня, в който любовта им щяла да прерасне в многодетно семейство. Това, което те не подозирали обаче било, че в гората наблизо имало башибузуци, които само чакали селото да опустее от мъжете, за да го разграбят и да осквернят жените. За щастие, една възрастна и съобразителна жена ги забелязала и събрала всички моми. Завела ги високо в планината на връх Карлък (дн. Орфей), където ги скрила в една пещера. Там начернила лицата им с въглен и ги облякла в овчи кожи. Така красивите девойки заприличали на диви хора и щели да бъдат предпазени от заплахата, която била надвиснала над домовете им. По този начин минавали дни и седмици. Възрастната жена носела в пещерата храна и се грижела за момичетата, докато дошъл денят, в който техните близки се завърнали от гурбет. Когато обаче те отишли при любимите си, били отблъснати от техните вид и мирис. Всички побягнали от дивите жени с изключение на един. Един момък стоял на входа на пещерата и се взирал в очите им с надеждата да познае своята любима, за която не спирал да мисли през времето, в което те били разделени. В един миг неговият поглед се спрял на две очи, в които се таели също толкова любов и надежда. Тогава девойката пристъпила напред, изтрила лицето си и запяла: Бела съм, бела, юначе Бела съм, бела, юначе, цела съм светан йогрела. Един бе Карлък останал и той не щеше остана, /2/ ам беше в могла потънал. В моглона нищо немаше, сал едно вакло овчарче. /2/ и едно бело момиче. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
Aнонимен
на 04.12.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Burgas24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Млад шофьор прегази легнал на пътя бургазлия
09:16 / 25.11.2024
Изрязаха 90 % от корема й
09:02 / 25.11.2024
Драстично отслабналият Геро се оказа нежелан от телевизиите
16:05 / 24.11.2024
В Бургас е първата училищна паралелка, която изучава изкуствен интелект
09:30 / 24.11.2024
Започва ремонт на тези бургаски улици
14:10 / 25.11.2024
Важна новина за бургаските шофьори!
04:00 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
