© Burgas24.bg

Само в рамките на едно заседание той може да измисли поне десетина "бисери", които да останат в аналите на съдебната практика.

Ето част от тях, казани само в един ден и записани от усърдната съдебна репортерка Ирина Генова:
"Даааааааааа, задавайте въпроси. До моята 65-годишнина има още 20 години...".

Репликата е отправена към група адвокати, които се надпреварват да задават едни и същи въпроси към свидетел.

"Ако аз се подложа на тест с полиграф и вие ми зададете въпроса: „Притеснявате ли се, че оплешивявате?" и аз кажа - „Не!", какво ще покаже графиката?... Защото аз очевидно лъжа. А съм и с мокри ръце по рождение..." - Въпросът е към психоложката, която е направила експертиза с детектора на лъжата.

"Ето, сега и този свидетел. После как няма да се притесня на полиграфа?!..." Коментарът е към показанията на свидетел, който казва, че е разпознал подсъдимия по плешивото теме, което блестяло на лунната светлина. "Д-р Желязкова, винаги се притеснявам да ви питам на колко сте години?" Репликата е към д-р Надя Желязкова - експерт по психиатрия.

"Сега, тук в залата има една стажантка. През август имаше поне 30. Казвам им - какво правите тук, защо не сте на плажа?..."

Освен с „бисери" по време на процеса, съдия Захарин Захариев съчетава наказателните дела и с лирика. Сам казва за себе си, че обича Жената, но като не я срещне, флиртува с драматургията и поезията.

Тъй като по правило на Захариев разпределят все тежки мафиотски случаи, затова и стиховете му са с гневен привкус. Сред колегите си е известен с любимата присъда, която колегите му почти не налагат - "обществено порицание по местния радиовъзел". Макар да знае, че едва ли всички порицани си вземат бележка, съдията държи на своята вяра. И й е посветил импресия:

Зорницата, Луната и голите клони,
Студът, тъмнината, кутия бонбони,

кафето димящо, пепелта от цигара,
горчивият разговор за една изневяра.

Телефонно звънене и "Пинк флойд" на стената
свобода вкаменена облечена в злато,

страх - сълзи във очите, самота във сърцето,
празнота в осланената жал на поета.

Не си отивай, вяра моя, клета.

Източник: factor-bs.com