Бунтарят срещу традициите: Историята на постмодерния танц

Постмодернизмът е не просто течение, а концепция, философия и начин на мислене, противопоставящо се на устоите на Модернизма, въпреки предполагаемата идея за продължение, идваща от етимологията на думата.  Понятието "постмодернизъм" идва от латинското post - след и предходното на него течение, модернизма. 

Философията му предполага отричане от традиционните методи за правене на изкуство, като такова е и проявлението му в танца.

Постмодернизмът в танцовото изкуство възниква през 60-те и 70-те години на 20-ти век в Северна Америка или по-конкретно в Ню Йорк. След идването на капиталистическата идеология, превръщаща всичко в "стока", произведенията на изкуството и устоите на художествения авангард започват да изглеждат все по-остарели. Тогава започва и зараждането на това течение чрез "диструкция" на вече съществуващи закони, изразни средства и постулати.

Освен разпадането на традицията, друга отличителна черта на такъв тип произведения е и развиването на нови хибридни форми. Възникват т.н. "мултимедийните пърформанси" и "концептуално изкуство", съчетаващо взаимодействието между изкуството на ума и окото.

Пионери в постомдерния танц са "Джъсън Данс Театър" от Ню Йорк. Танцовата група приема като закономерност идеята, че танцът може да бъде всичко, а танцьорът - всеки. Основателите вярват в това, че движенията от ежедневието заслужават място в танца и че всяко движение на тялото е своеобразен танц, бивайки поставено в правилния контекст.

Така ролята на необходимостта от професионално танцово обучение отпада, а вратите на танца се отварят за обикновения човек. Тези експериментатори се фокусират повече върху интелектуалния процес на създаването на танца, отколкото върху крайния резултат.

Джъдсън-танцьорите поставят още една иновация в рамките на танцовото изкуство, подкрепяйки идеята за обмен между различните форми на себеизразяване, като например съчетаването на танца с други видове изкуства - кино, драма, фотография и живопис.

Анти-йерархична структура, липса на кулминация, функционалност, анти-йерархичност при използването на отделни части на тялото, посоките на движение и елементите са също част от процеса за танцьорите.