България познава карантината още от османско време

25 милиона души умират в Европа в средата на 14 век от "черната смърт". Чумата покосява практически всеки трети европеец. Неслучайно малко по-късно венецианците забраняват достъпа до своето пристанище на подозрителни кораби, които могат да разпространят чумата. Тъкмо тогава възниква и терминът "карантина".

Самата дума произхожда от латински, минава през френски и италиански и всъщност обозначава 40-дневната изолация на заразени или здрави хора. 40 дни - такава е била обичайната продължителност на карантината срещу най-смъртоносните инфекциозни болести през Средновековието. Карантината налага максимално ограничение на свободата на движение на здравите хора и от древността до наши дни е безспорно една от най-ефикасните мерки за борба срещу епидемиите.

Още от османско време: българите и карантината

Българските земи не са пощадени от трите най-смъртоносни болести от древността до началото на 20 век - чумата, холерата и едрата шарка. Професорът по историческа демография Щелиян Щерионов посочва, че в миналото основни преносители на заразите са били армиите във времената на многобройни войни между империите. През Кримската война във Варна са разположени френски части, които донасят холера.

През 1854 година тя предизвиква тежка и продължителна епидемия. По онова време българското население снабдява Истанбул и цялата Османска империя с основни храни и занаятчийски изделия. Включително и поради тази причина Високата порта въвежда строги мерки срещу честите епидемии. Щерионов разказва, че първите карантинни служби по българските земи са основани само пет години след като през 1831 в Истанбул е създадена централна служба за противодействие срещу холерната епидемия, върлуваща тогава в османската столица.

От 1839 година в Пловдив работи постоянна карантинна служба. В онези години методите и средствата за изолация все още са твърде примитивни, а сред хората се ширят невежество и недобросъвестност. Въпреки това изградените до Освобождението карантинни служби във всички по-големи български градове и по граничните пунктове съдействат за ограничаване на пораженията от епидемиите, смята ученият от Института за изследване на населението към БАН. Проф. Щерионов разказва и за ролята на миниатюрния остров Св. Иван срещу Созопол, където за периоди до 6 седмици са били изолирани екипажите на чуждите кораби в Черно море.

В научно отношение Османската империя определено изостава от Европа, но независимо от това се стреми да ограничи пораженията от заразните болести. И през 1866 дори изгражда най-модерния за времето си комплекс за продължителна изолация на остров Карантина срещу Измир. През същата година в Истанбул се провежда вторият световен конгрес по епидемиология.

Някои от подходите си за борба срещу опасните инфекции османските власти заимстват от арабската медицина. През 1718 година съпругата на британския посланик в Истанбул, която проучва тези методи, позволява да бъде направена примитивна имунизация на шестгодишния ѝ син срещу вируса на едрата шарка. Ваксинациите видимо са успешни, а в резултат започва повсеместно въвеждане на това първо сериозно средство в медицината срещу една от най-опасните вирусни инфекции, която е изкоренена едва през 1977 година.

Ролята на БЦЖ

Наскоро епидемиолози съобщиха, че имунизациите срещу туберкулоза навярно играят благоприятна роля в борбата срещу КОВИД-19. Изследователи от реномирания германски институт "Макс Планк" проверят въздействието на един вече познат препарат. Ваксината срещу туберкулоза VPМ1002 не създава имунитет срещу коронавируса, но може да подпомогне имунната система срещу вирусни инфекции и така да снижи опасността от влошаване на здравословното състояние. В България ранната имунизация срещу туберкулоза се практикува без прекъсване вече от 70 години. Този факт може би е част от обяснението за по-високата резистентност на българското население срещу разпространението на коронавируса