Близкият приятел на баба Ванга Стоян Петров разказа и за важната среща на пророчицата с българския цар Борис III през 1941 г., за която признала, че за първи път я хванало страх от това, което видяла, и дълго се молила той да бъде спасен.
Било пролетна, влажна вечер, а съседката й Янка нахлула в двора й и превъзбудена, с ръка на устата, й казала, че има важен гост и трябва да го приеме. Докато питала кой трябва да дойде, пред нея отново се появили картини.
"Леля Ванга описваше, че все едно е полетяла и видяла България отгоре – посочва Петров. – Каза, че страната ни гордо е разстлала снага на няколко морета, реки и езера я прорязвали, а после изведнъж сякаш се свила и се побрала в черупка от орех... От плътта й се отделили земи и станала малка, а хората били сурови и с помръкнали от мъка лица. Видяла и госта си с корона на главата. Бил мъж с мек характер, обичащ родината си и привързан към семейството си, вярващ дълбоко, но и открит за тайнствената и мистериозната страна на живота. Ванга видяла, че до него стоял съветник гадател. "А след това, о божке, как да му кажа какво видях", сподели ми тя, но гласът й казал:
"Кажи му го всичкото и дано да успее да се предпази! За семейството му няма страшно, живи ще останат, но дълги години в странство ще живеят!".
Тогава пророчицата заповядала да извикат госта да влезе. Тя чула тежки стъпки, мъжът вървял бавно и като че ли леко провлачвал единия си крак.
"Влизай, царю български, влизай. Веднага разбрах кой си. Разтревожен си от думите на твоя гадател и затова идеш при мене. Право ли казвам?, започнала го от вратата Ванга.
"Борис III признал, че наистина е притеснен и затова я потърсил – спомня си режисьорът на филма за Ванга. – Тя му казала, че неговата държава расте, разпрострял се е много нашироко, но че ще се събере отново в орехова черупка.
"Бъди готов, ми повтарят, и помни датата 28 август!", казала му тя. Тогава усетила, че царят потреперил, свил се тревожно, въздъхнал тежко и й отвърнал: "Аз за доброто на България го правя, за хората – да се съединят отново като един народ". Леля Ванга обаче му казала, че човек предполага, а Господ разполага. И в този момент изведнъж отклонила темата и го попитала:
"Каква е тая брошка с голям зелен камък, дето жена ти все търси? Тя ѝ е дадена от роднина на майка ѝ, но е наследена по мъжка линия от стар благороднически род, от някакъв барон. Ето го, дойде баронът, до тебе е! Казва, че не е негова, открил я в някакво магазинче за антики в Милано. Ама брошката е още по-стара, чак от Сирия е донесена от нашите богомили и след това е занесена в Италия. Кажи на жена ти да не я търси, за каквото е трябвало, тази брошка е помогнала".
Това шокирало българския цар, но той бил толкова разтревожен, че не обърнал внимание на думите за накита, а попитал петричката пророчица какво ще стане със семейството му.
"За тях не се бой, живи и здрави ще са. За себе си се кахъри и запомни датата 28 август! Айде сега си върви по живо, по здраво", изпратила го Ванга.
"Цар Борис III умира точно на 28 август 1943 г., като официалната версия е, че е издъхнал от инфаркт, въпреки че дни преди това се е върнал от среща с Хитлер – коментира Стоян Петров. – Погребан е в орехов ковчег, както казва леля Ванга. Тя ми призна, че силите никога няма да ѝ позволят да каже дали царят си е отишъл от естествена смърт, или е бил отровен, защото има сериозни причини за това твърдение. Някои историци считат, че Хитлер му е бил ядосан заради спасяването на българските евреи. Царят не позволява нито един наш войник да се сражава на Източния фронт. Колко спасени човешки животи са това!
Това му коства всичко. Защото да си държавник, означава преди всичко да носиш отговорност. Отговорност за съдбите на хората, за семействата им, а това значи да правиш избор. Истинският държавен глава избира хората, а не себе си. Служи на тях, ако трябва, се жертва за тях. Лесно е да се каже, но това е трудната и величава съдба на такива хора."
След като баба Ванга изпраща царя, започва да се моли душата му да бъде спасена. Междувременно главата ѝ се изпълва с картини на събития, хора и човешки съдби, столетия и държави.
Показвали ѝ пътя на брошката, която съпругата на царя Йоанна Българска не спирала да търси.
"Леля Ванга видяла, че накитът е изработен от майстор с индийски корени в красив дом в Багдад – спомня си Стоян Петров. - Била е за новородено момиченце, предназначена да го пази. Родителите ѝ ѝ я връчват, когато навършва 12 г., а за първи път се закичва с нея в деня на сватбата си. След като се омъжва, момичето има 3 деца - син и две дъщери. Момчето кръстили Тахир. От малък той проявявал странни способности, а една вечер казал на майка си, че покойната му прабаба му се явила няколко пъти насън и му наредила да поиска същата тази брошка за талисман и хранител.
След година Тахир заминал да учи и станал голям майстор, като се радвал на много ученици. Така един ден при него постъпило скромно, но някак особено момче от далечна България, с буйна коса и искрящи черни очи, който искал да научи всичко. Всички го обичали, а самият Тахир много го харесвал и тайно се надявал един ден да го направи свой наследник. Младежът станал изкусен в занаята, а Тахир го посветил и в магическото изкуство, както и в някои други тайни окултни знания.
В деня, когато момчето станало майстор, Тахир в знак на уважение му дал същата тази брошка. Момчето заминало за България, а Тахир чак след години разбрал, че ученикът му е царски син." След завръщането си у нас младежът се прочул с делата си. Той се казвал Боян и бил син на цар Симеон Велики. По-късно започнали да го наричат Боян Мага, защото бил "истински вълшебник" - помагал на хората и правел неща извън човешките възможности.
Той е един от основоположниците на богомилството и когато почнали гоненията срещу тях, дарил брошката на едно от тези семейства, за да ги пази. Следите ѝ се губят до края на XIX век, когато по неведоми пътища се появява баронът. Той бил буден и богат човек с интерес към историята и старинните предмети. Купил брошката от антиквар в Милано. След това с помощта на професор арабист разбрал, че на гърба ѝ е написано: La tadaeni 'amut, или
"Не го оставяй да умре!"
"Смисълът на брошката била да пази живота на притежателя си - посочи близкият приятел на Ванга. – А баронът я подарява на племенницата си Йоанна, която става царица на българите. Така накитът се озовава в дома на цар Борис III и му помага за спасяването на хилядите човешки животи! Леля Ванга каза, че след години по някакви неведоми пътища накитът щял отново да се върне обратно в Сирия, където енергийният й път щял да се затвори, а мисията й ще е изпълнена. А майка България векове щяла да изтърпява тежката карма от преследването и унищожаването на богомилите."
Царското предсказание носи истинската известност на баба Ванга, а за нея започва да се говори из цялата страна и дори по целия свят. Към дома ѝ започнали да се стичат стотици хора. Приемала всички и им помагала с каквото може, пише
"24 часа".