Всичко това в днешното време означава само едно. Пари, и то много пари. Докато най-сетне се научим, че рапаните са деликатес в Япония и Корея, идва ред и на неизвестните за нас като храна бели миди.
Първи ни отвориха очите за тях пак чужденците. Турците и гърците влизат с гемии в наши води привечер, тралят по дъното и рано сутрин гледат да избягат в неутрални води. 400 кг от бялата мида са напълно достатъчни, защото тя се продава по 30 евро за килограм.
Освен че е деликатес в средиземноморските страни, от нея се правят и луксозни сосове за спагети в Италия и Испания.
Засега обаче бялата мида, която някой рядко лови с ръце, продължава да тъне в мистерия. И като вкусkотия за българина, и като възможност някой да изкара от нея 35-40 млн. евро.
"В средата на 90-те години Институтът по рибни ресурси във Варна участва като представител на министерството на земеделието в износ на няколко тона бяла мида за Турция. Имаше споразумение между наша и турска фирма, която докара тралове, с които са ловили по тяхното крайбрежие. На каква цена са продавали обаче, не знам", спомня си доц. Стойко Стойков, специалист по мидите.
След тази пробна сделка обаче забраната продължава да тегне.
За последно ученият е виждал преди няколко години "арестувани" от Гранична полиция 5 чувала с бяла мида, които били стоварени за изследване в рибарското селище на Четвърта буна във Варна и после били изсипани обратно в морето.
Доц. Стойков не иска да каже колко точно са запасите от бяла мида, за да не дърпа дявола за опашката. Числото обаче е около 100-150 тона минимум. В момента той започва ново изследване по въпроса.
Най-голямото находище на бяла мида е около устието на р. Ропотамо, където пясъчното дъно е идеално за нейното развитие. Другите находища са около Обзор и Бяла. Стари варненски рибари се кълнат, че я има пред плажа Кабакум и на Златни пясъци.
"Бялата мида живее под пясъка и пуска антени над него.
Затова тя не е уязвима като черната мида, която рапанът унищожава. У нас родните видове са хамелеа галинус и донакс. Миа ринария е пришелец от Атлантическия океан. Има обаче общо 40 вида миди, които условно се наричат бели, защото цветът им понякога е по-тъмен. 20 вида от тях са речни и ги има най-вече в Марица. Всички се ядат, но българите нямат културата на средиземноморските народи, които консумират всичко морско.
В древния Рим най-скъпа е била точно нашата хамелеа галинус - по същия начин, по който най-скъпи са били черноморските риби", добавя доц. Стойков.
Сред белите миди има даже венус галина, от която се ражда Венера според античния мит. Срещат се и видове като китайски шапки и удълженият дяволски нокът, а цветовете им са от жълто, червено и зелено до синьо.
Бялата мида има уникалното свойство да стрива попадналите в нея песъчинки. Затова се дъвче спокойно - за разлика от черната мида, в която винаги попада пясък. Затова и тя се отглежда изкуствено във ферми, които са разположени високо над дъното на морето. Всички миди имат бисерен слой на черупката, това всъщност е техният седеф. Когато песъчинките попаднат в бялата мида, около тях се образуват бисерчета, но те са некачествени.
"Аз съм изследвал черната мида в Черно море и твърдя, че до 38 на сто от мидите съдържат такива песъчинки. За жалост истински бисери ставатпо същия начин, но самов южните морета, тук не. Черната мида в Средиземно море е от друг вид, но там ядат всички видове.
Засега у нас няма технология за изкуствено отглеждане на бяла мида и на стриди", обяснява Стойков.
Бялата мида е апетитна хапка не само в кулинарно отношение. Много хора натискат да бъде изтралена заради парите, които ще спечелят, смята ученият.
"Бялата мида живее в прибоя. Биологичният й цикъл е 2 години. Първата съзрява, втората година дава поколение и умира. Тя има перфектен пазар в Европейския съюз.
У нас е забранено да бъде ловена с драгиращи средства.
Но в прибоя обръщането на пясъка е естествен процес. Дори предишният парламент искаше да криминализира тази дейност. Само заради твърденията на един учен!
Трябва да се използва световният опит и да се преосмисли виждането за дънното тралиране и драгиране. За калкана има квота, но за рапана няма, защото той е със свръхпопулация. Един експеримент може да подскаже, ако се трали на прозорци в различни квадранти, какви ще са последиците. Науката в Западна Европа има решения и ние искаме да ползваме този опит", казва в интервю през 2010 година шефът на ИАРА д-р Драгомир Господинов.
Доц. Стойков обаче е категорично против.
"Вярно е, че бялата мида живее близо до брега до 3 години, но ловенето й с тралове ще унищожи още 10-15 вида морски организми. Някои от тях се хранят точно с умрели миди", казва биологът. Преди седмица активистите на "Грийнпийс" пристигнаха с кораб във Варна да протестират точно срещу унищожаването на калкана и траленето на дъното.
Източник: в. "24 часа"