През двадесети век трима поляци чрез своите действия повлияха на световната история и оставиха своя отпечатък върху живота на милиони. Техните имена знае целия свят и независимо от различните оценки за Йоан Павел ІІ, Лех Валенса и Лешек Балцерович неопровержимо е значението на визията и волята им върху всички нас.

Проф. Лешек Балцерович не е политик, нито е духовен водач, но именно той въздейства най-силно, най-непосредствено и най-положително върху хората и тяхното ежедневие. Запазено място в учебниците по история му осигури икономическата реформа, на която е основен автор. Планът "Балцерович" е едно от най-важните събития в историята на Източна Европа през ХХ век. Благодарение на него се създават условия за бързо и устойчиво развитие на пазарната икономика в постсоциалистическия регион. В резултат на този план двадесет години след началото на промените Полша и страните, възприели този план, са по-богати и в много аспекти по-развити, а Полша стана еталон за успешна икономическа трансформация. Страната първа от посткомунистическите излезе от рецесията, предизвикана от смяната на системата, първа започна да се развива и въпреки нестабилните политически условия в продължение на двадесет години, успя да избегне сериозна финансова криза. Практически всички правителства след промените там и министрите, отговорни за икономиката, са работили в сянката на професора. Днес резултатите са видни. Полша е единствената страна в Европа, която бе "подмината" от развихрилата се световна финансова криза, реализирайки икономически ръст на фона на срутващите се други икономики. Усредненият ръст на БВП за периода 1990-2010 г. няма равен в Източна Европа.

Безпрецедентната стабилизационна програма на проф. Балцерович, насочена към макроикономическия баланс на полската икономика, а преди всичко овладяването на хиперинфлацията, ликвидация на масовите дефицити и оптимизация на бюджета, беше въведена от правителството в много бързи срокове, получавайки по този повод наименованието "шокова терапия". На критиките по повод изключително бързите темпове на промени и свързаната с това социална цена професорът дава следния отговор:

"Има само два начина за правене на реформи - бързо и много бързо".


Източник: в. "Компас"