Трудно в българската история може да се намери личност от величината на Тонка Обретенова. Баба Тонка, както е известна тя, е пример за човек, посветил безкористно целия си живот на родината, макар в повечето случаи това да й е носило страдания.
Спорно е къде точно е родена тя – в Русе или в село Червен, както и кога се е случило това – през 1812 или 1814 г. Родителите й много искали да я изучат, но по онова време не било прието момиче да ходи на училище и тя остава почти неграмотна, съобщават от
Българска история.
Тонка е буйна, самостоятелна и находчива още от малка. Противно на обичаите тя не се съобразява с желанието на баща си, а сама си избира съпруг през 1831 г. Той е известният абаджия и търговец Тихо Обретенов. От този брак се раждат 12 деца, от които 7 остават живи. Всички те са възпитани в любов към родината и знанието от своите родители.
Георги С. Раковски е приятел на Тихо Обретенов и гостува в къщата им. Двамата не крият от Тонка, че говорят за свободата на българите. Тази идея я запалва и скоро домът й става сборище на революционерите.
От синовете й пръв в делото е посветен Петър. Той участва във Втората българската легия в Белград (1867-1868). Друг нейн син – Ангел, повикан от Стефан Караджа, преминава Дунава. Ангел и Петър участват в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868). След тежки боеве Петър загива някъде в Балкана, а Ангел е заловен. Тонка публично не проронва и сълза, а е охулвана от българки, че синовете й са тръгнали по "кривия път".
Когато отива да види Ангел в затвора, тя е ругана и блъскана от заптиетата като майка на комита, но разиграва блестящ спектакъл – хока заловените четници, а сина си ругае:
"Как ти посмя да станеш царски душманин! Нали знаеш, че българинът е роден вечно да бъде роб?“ Това толкова се харесва на турците, че я остават да влиза в затвора, когато пожелае.
С молби и бакшиши успява да замени смъртната присъда на част от четниците със заточение в Мала Азия. Когато изпраща Ангел, за учудване на всички тя не заплаква.
За да не остане в забвение безименния гроб на обесения в Русе Стефан Караджа, Тонка го отбелязва, а по-късно скришом взема неговия череп и го пази като свещена реликва.
Случилото се с двамата й сина и смъртта на Тихо (1870), с нищо не я променя, а къщата й остава бунтовническо гнездо. Заседанията на Русенския революционен комитет стават именно в нейния дом. На Тонка е поверена задачата да пази цялата документация на организацията. Тя пренася оръжие през Дунав с дъщеря си и майка си и винаги запазва хладнокръвие. Не спира сина си Георги, който през 1873 г. отива във военно училище в Одеса.
За нейната всеотдайност Захари Стоянов я нарича "Баба Тонка" и под това име остава в народната памет.
Дъщеря й Петрана ушива знаме за Старозагорско въстание (1875) и се налага да бяга, както и Никола Обретенов. Най-малката – Анастасия, поема работата.Когато Шуменският революционен комитет е разкрит, а членовете му са заловени и откарани в Русе, Баба Тонка измолва да пуснат в дома й болния Панайот Волов. Излекуван благодарение на нейните грижи, той преминава в Румъния. Когато заптиетата се сещат за него и го търсят в дома на Баба Тонка, тя лъже без да й мигне окото:
"Вие да сте живи, той откога умря!"Властите обаче подозират вече този дом и разполагат стражи (края на 1875). Веднъж за да прикрие трима апостоли, които са в къщата, тя се престорва на пияна и събира цялата махала да гледа сеир, докато революционерите се измъкват
В началото на 1876 г. домът на Баба Тонка е превърнат във военен щаб, откъдето на всички страни тръгват указания и оръжие. През Априлското въстание Георги Обретенов загива като апостол в Сливенско, а Никола е заловен. Отново Баба Тонка всеки ден носи в затвора храна, дрехи, лекарства на заловените Ботеви четници.
Самото й присъствие им дава сили да се държат достойно. Никола Обретенов е заточен в Мала Азия, но вече никой българин не упреква Баба Тонка. Тя изпраща поредния си син, отново без сълзи, напротив, публично заявява, че
"четирима сина загубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, пак нямаше да ми стане жал, ако ги видя, че носят байряка."През 1878 г. Ангел и Никола се завръщат от заточение. Анастасия пък се омъжва през 1882 г. за Захари Стоянов. Когато правителството отпуска на Баба Тонка пенсия за заслуги към Отечеството, тя я дава за учебници на бедни ученици.
Баба Тонка умира през 1893 г. и хората я запомнят с неизменната черна забрадка, вечно изпращаща и вечно чакаща. Наричана от турци и от българи
"Майка на бунтовници", тя се превръща в свещения образ на Българската майка.
Румънският журналист Замфир Арборе, който посещава Баба Тонка през 1891 г., пише:
"Ще минат години, десетилетия, ще изтече един век, ще се извоюват победи… над всичко това сянката на Баба Тонка ще изпъкне като свещена икона от времената на народна печал."