©

В книгата си „Трите живота на Кракра" Антон Дончев акцентира вниманието си върху легендарната фигура на Кракра Пернишки, една невероятна личност, както митологична, така и реално историческа. Боляринът е един от военачалниците на Самуил, който заедно със своите сподвижници 50 години се бори срещу най-силната империя на света - Византийската, и устоява на набезите на най-гениалния император на Византия тогава Василий ІІ, наречен Българоубиец. Писателят разказва за духа, волята и патриотизма на българския народ.

„Това е една поема за величието на българския дух и загадката на човешката личност, за невидимите механизми на движението на една нация и ролята й в бъдещото развитие на Европа. В „Трите живота на Кракра" Антон Дончев продължава темата, за която пише в епопеята „Хан Аспарух". Авторът се интересува от главния въпрос - какво е историческото свръхпредназначение на България и движението на българския народ в историята", така представи книгата пред читателската аудитория в Царево издателят Иван Гранитски.
Мнозина наричат Антон Дончев исторически романист заради това, че се потапя в историята. Иван Гранитски го определи като съвременен романист, защото в книгите си големият български писател се интересува предимно от моралните движения на героите си и от духовното им израстване, търси философията на случващите се събития, а с новия си роман още веднъж се утвърждава и като създател на една художествена философия на българската история.

Големият творец непрестанно припомня в книгите си, че днешните българи са наследници на духовните послания на поне седем велики цивилизации и пазители на едно невероятно национално културно наследство. „Въпросът, който непрекъснато си задавам и на който отговарям в книгите си, е каква е тази сила, която е накарала българския народ да оцелее през невероятните превратности на историята през повече от 1500 години, при положение,че когато българите са се качили на историческата сцена е имало поне десет по-многобройни и по- мощни цивилизации, сподели Антон Дончев.

На срещата, продължила неусетно повече от два часа, писателят разказа, че Царево е влязло в неговия живот с предишното си име Василико още преди 90 години. Като млад, почти 25 годишен, баща му е бил изпратен на заточение тук, където е бил назначен за началник на пощенската станция. Наказанието му е било вследствие на решение на Военен съд заради участието му в железничарска стачка.