Американците се целуват под него, ние го използваме за лечение

Белият имел (лат. Viscum album) е вечнозелено, полупаразитно, двудомно храстче от семейство Имелови. Прикрепва се най-често върху клоните на иглолистните дървета и по тополите, по-рядко върху дъб и някои овощни дървета с помощта на кореноподобни образувания, наречени хаустории, които проникват под кората на стъблото и дават разклонения в дървесината.

Смята се, че бял имел, който паразитира върху глог, е с най-високо качество, но това е твърде рядко.

Развива вилужно разклонено стъбло и срещуположни, седящи, целокрайни листа, продълговати, на върха затъпени, кожести, с тъмнозелен цвят и паралелно жилкуване. Цветовете са малки, жълтозелени. Белият имел най-често се среща като паразитиращо растение върху широколистни и иглолистни дървета главно в Източна България. 

Действие и приложение. Белият имел понижава повишеното артериално налягане, което се свързва с ефекта му да разширява кръвоносните съдове и да премахва съдовите спазми. Смята се, че този ефект cе дължи на съдържащия се в белия имел вискотоксин. Растението се използва като хипотензивно средство в ранните стадии на хипертонична болест. Повлиява виенето на свят, главоболието. Прилага се и при атеросклероза. Освен това белият имел има кръвоспиращо действие, и засилва маточните контракции. 

Според данни от различни източници най-голяма хипотензивна активност показва мацерат, приготвен от листа, събирани през януари от имел, растящ по върби. По отношение на сърцето е установено, че в експериментални условия тинктура от имел упражнява положителен инотропен ефект.

По отношение на централната нервна система съдържащите се в него вещества упражняват потискащо влияние, предотвратяват или отслабват гърчове, потискат сърдечно-съдовия център, намаляват централната възбудимост. Главно чрез своето потискащо влияние върху центровете в продълговатия мозък препаратите от имел понижават кръвното налягане. 

В древността белият имел е намирал приложение за лечение на епилепсия, хистерия, както и при хемороидални и маточни кръвотечения, пише puls.bg. В българската народна медицина белият имел се прилага още при коклюш, отоци, хронични ставни заболявания, за увеличаване млякото на кърмещи жени, за забременяване.

Химичен състав. Химичният състав на белия имел е сложен и все още не напълно установен. Изолиран е вискотоксин, който е смес на различни пептиди. Съдържа още холин, ацетилхолин, восъци, танини, смоли, олеанолова киселина, витамин С и др.

Дрога. С лечебни цели се използват стръковете (Herba Visci) и листата (Folia Visci). Дрогата притежава слаба своеобразна миризма и горчив вкус.