"Президентът
Румен Радев насъсква хората един срещу друг, да застанат на площада във време, в което България има нужда само и единствено от спокойствие и от разумни крачки".
Това казва актьорът и директор на Сатиричния театър Калин Сърменов, който е известен с изявената си гражданска позиция. Той коментира пред "Ретро" нажежената обстановка в държавата и направи своите прогнози за развитието на ситуацията.
- Г-н Сърменов, какво е мнението ви за протестите и искането на оставка на правителството? - Винаги съм бил за това човек по някакъв начин да изразява своето мнение. Но много искам, когато човек изразява мнението си, точно да формулира какво иска. Това, което виждаме, е едни хора, които нямат ясна представа какво искат. Всеки иска различни неща. Като започнем от това, че на единия Черноморието му било застроено, на другия му бил мръсен въздухът, третият искал да се къпе с някакъв човечец в "Росенец", другият пък не харесвал
Бойко Борисов, другият пък не харесвал Гешев и т. н. Тоест, това е много несериозно. И на въпроса – какво очакват да се случи, отговорът е: Да ги няма, да дойдат други. Откъде да дойдат тези други? Тоест купища въпроси изникват. Аз в никакъв случай не подкрепям това. Да не говорим, че в момента България като част от света се намира в една много неприятна, тежка ситуация заради пандемията. Да не говорим, че нас ни чака икономическа криза. И това, което това правителство направи – да ни приемат в чакалнята на еврозоната, е едно от най-големите постижения на новото време, времето, в което ние живеем. Което беше бламирано и от изпълняващия длъжността президент, и от всички, излезли на улицата. Имам предвид БСП, "Да, България" и всички други. А този факт трябваше да бъде единственото, което всички да коментираме. Защото приемането ни в чакалнята говори за финансова и икономическа стабилност оттук нататък на нашата държава. И това е голямо постижение за нашето правителство в политиката и в преговорите.
Всичко останало се решава на избори. Тогава всеки има право да си избере когото пожелае. Дотогава всичко, което се случва, е само и единствено с цел да се разклати държавата в нечии интереси. За да може корабът да пътува към Съветския съюз, както на тях им се иска. Корабът в момента не пътува към Съветския съюз и това ги дразни. Когато независимата прокуратура настъпи нечии интереси – тоест интересите на "Дондуков" 2, нещата започнаха да бъдат прехвърляни на улицата, да бъдат подкрепяни от кой ли не и в такава една ситуация на площада излезе куцо, кьораво и сакато. И Александър Томов и кой ли не видях там, включително и крайнодесните като ДСБ, което мен ме влуди.Каква комбинация – Радан Кънев, Христо Иванов, Мая Монолова, Слави Трифонов..., всички там са се събрали от кол и въже юнаци. Нека да дойдат изборите и тогава да ги видим.
- Кое е това, което обединява тази разнородна група? - Ожесточава ги силата на ГЕРБ. Нищо друго. Те виждат, че не могат да се справят, виждат колко положителни неща се случват в тази държава, виждат оценката на Европа и на света и това ги влудява. Но ние вече го играхме два пъти,
Бойко Борисов си подава два пъти оставката. И два пъти печели. Какво искаме сега – трети път?! Какъв е смисълът. Ние в България не обичаме можещите. Можещият винаги в България е враг. Защото ние не можем. А някой като не може, хубаво е всички да не могат. Това е логиката на комунизма. Всички да не могат, да сме равни в неможенето си.
- Как ще коментирате поведението на Румен Радев – обединител или разединител на обществото се явява той? - За мен това е подсъдимо. Да излезе един човек и да насъска хората един срещу друг, да застанат на площада във време, в което България има нужда само и единствено от спокойствие и от разумни крачки! Аз виждам такова поведение от другата страна, от страна на ГЕРБ, на Борисов, на Томислав Дончев и всички останали. Те казват, дайте да си подадем ръка, в трудни моменти да бъдем заедно. Докато единствено Радев си позволява от позицията, на която е, да ръси такива неща, което е, меко казано, срам. В новата ни история аз не си спомням такова предателство да има.
- Каква е неговата крайна цел според вас? - Аз не мога да гадая каква е точно. Но то си прозира. Неговата връзка с БСП е ясна и желанието им да бъдат близо до Съветския съюз е видимо. Не мога да го кажа сто процента, защото не съм там, но действията му се виждат. Той върви срещу народа си, той върви срещу хората. Изреченията, които използва – как всичко е зле, как хората едва ли не умират – това отдавна не е така. И Европа го доказа, като ни приема в чакалнята. Да, никой не е идеален, аз не казвам, че ГЕРБ са идеални, съвсем нормално е да има грешки, но това е партия, която поема политическата отговорност.
- В опасност ли са демокрацията и независимите институции в момента? - Разбира се, че са в опасност, след като президентът казва: Аз искам оставка на правителството. Имаме независима институция, която се нарича прокуратура, и изведнъж, видиш ли, нейните действия са неприети от президентството.
Радев казва – да сменим системата. Но системата е монархия, демокрация, диктатура. Коя да изберем? Времето на комунизма ли? Това на тях адски им харесва – да няма кой да им държи сметка, да няма кой да се опълчи срещу тях, те са свикнали на това. Но искрено се надявам да се запази спокойствието в България. Ние нямаме нужда от злоба, имаме нужда от спокойствие и да вървим напред стъпка по стъпка и да сме единни.
- Как мислите, че ще се развият събитията в държавата, може ли да се стигне до оставка на правителството? - Това е въпрос на издръжливост на Борисов и на кабинета.
Искрено се надявам и стискам палци такова нещо да не се случи, защото едни нови предсрочни избори са ново изпразване на хазната, забавяне на всички процеси във времето... Надявам се здравият разум в България да победи.
- Има ли Борисов алтернатива в момента? - Не, няма алтернатива. Кой да е – Слави Трифонов ли?!
- Какво мислите за родоначалника на чалгата Трифонов и политическите му амбиции? - То беше видно, че натам ще тръгва. Плюс това той винаги е обслужвал левите. Слави Трифонов много години правеше своето шоу, на всяко нещо има начало и край. Дойде краят на това шоу, той се опита да го спасява, правеше разни байпаси, видяха, че не става, и нещата тръгнаха надолу. Опита се да си направи телевизия, това също се провали и единственият му ход беше да влезе в политиката и да се опита да използва своите фенове като политически електорат. Но това е, меко казано, несериозно. При него говорим за видима зависимост, ако е той алтернативата, значи пак се връщаме при Корнелия Нинова и тези, които в момента се опитват да клатят държавата, което е повече от национално предателство.