9 емблематични цитата на Йордан Йовков

Йордан Йовков е един от любимите български писатели. Роден на 9 ноември 1880 година в Жеравна, той превръща битовизма на българина в нещо изкючително,  разкривайки в дълбочина неговите надежди и терзания.

Най-известни произведения на автора са побрани в сборниците "Вечери в Антимовския хан“, "Старопланински легенди“ и "Ако можеха да говорят“. Ето и някои от най-интересните цитати на писателя.

1. "Кои са тез, дето съдят хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, имат ли господ? Не са ли родени и те от майка и няма ли да умрат като всички хора?“

2. "Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга – хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня.“

3. "На старата граница скръбта за изгубената родина е много по-силна, отколкото вред другаде. Тук, близо до чуждата земя, по-силно някога се е чувствувала привързаността към своята.“

4. "Смъртта не дохожда, когато я чакаме, а когато най-малко ѝ се надяваме.“

5. "Всякога миналото ни се струва по-мило и по-хубаво, защото е вече минало. Дори най-нетърпимите физически болки, най-трагичните душевни кризи стават приятни и свидни отпосле, като спомени.“

6. "Голямата, непоправима загуба е за други. Онези, които нямат вече свой роден край, своя родина. Онези, от душите на които е изтръгнато нещо, което оставя пустотата на отчаяние и скръб, оставя вечна, неизцерима рана. Те са мъртъвци, които бродят като печални безутешни сенки в света – тъжната участ на Пиер Шлемиля – човека с изгубената сянка…“

7. "България! Какъв дълбок и нов смисъл има тая дума. Как трепва и боли душата, как всяка буква дълбоко се връзва в нея, всяка буква открива жива, мъчителна рана.“

8. "Границите често се менят. Макар и по-рядко, понякога и моретата напущат бреговете си. Но и от една някогашна граница, и от едно изсъхнало море всякога остават неизличими следи, които продължават да говорят за един изчезнал, но странен и непознат живот.“

9. "Достойната и красива смърт, сърцата, изгорели върху жертвеника на дълга и любовта към родината – ето източника на тоя лъх от поезия и величие, който иде от тия подвизи и с който са обвеяни много страници на историята.“