4 места в Родопите, които задължително трябва да посетите

Лятото е към края си, но все още можем да отделим време за екскурзия! Точно сега чудесна идея да се отдадете на туризъм и да се заредите с енергия от българската природа.

Затова и ние решихме да ви поканим на една вдъхновяваща разходка из тайните на мистичната Родопа планина.

Родопите е най-обширната българска планина и крие много прекрасни кътчета, в които са погребани любопитни легенди. Най-високият връх – 2191 метра, е Голям Перелик. Освен това там можете да откриете над 60 приказни водопада, тайнствени светилища, по-нови параклиси и църкви и безброй спиращи дъха гледки от високи скали.  

Безспорно всеки българин си има своя списък с места, които обожава или които тепърва мечтае да покори в Родопите. Ето и четирите предложения на Edna.bg за следващото ви уикенд бягство извън града:

Връх Свобода

Връх Свобода е едно от многото места в Родопите, за които се казват интересни легенди. Той се намира на надморска височина от 1915 метра, а гледката е от върха е спираща дъха. Заобиколен е от три села – Стърница, Босилково, Манастир, както и от село Давидково на север. 

Интерес представлява не само прекрасната природна гледка, но и легендите, които можете да чуете за мястото. Според стари местни предания на връх Свобода се намират два гроба. Единият е на защитника на родопчаните от османските поробители Момчил войвода. В другия е погребан Енихан баба, който е смятан за турски военачалник, но и за ислямски проповедник и лечител.

Белинташ

Белинташ се намира на 30 км югоизточно от Асеновград. Това е второто най-голямо скално-изсечено светилище у нас след Перперек. Името означава "Белият камък“ и идва от думата за "бял“ в родопския диалект и турцизмът "таш“ ("камък“). Има и народни предания, според които мястото носи името на сподвижник на Караджа войвода на име Бельо войвода. 

Скалата има форма на малко плато и е култов обект, датиращ още от енеолита. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, ниши и стъпала, за които се смята, че може би образуват карта на звездното небе. Смята се, че е била използвана за ритуали на древните племена, обитаващи района. Според някои изследователи по времето на траките тук имало и древно светилище, посветено на бог Сабазий. 

Стара легенда разказва за българска мома, гонена от турците, която, за да спаси честта си, се хвърля от високите скали, а бялата ѝ риза се закачила на скалите, докато политала към смъртта си.

Тракийската крепост Градище

В местността Градище, на 3.5 км югозападно от с. Гела, ще откриете едноименната тракийска крепост. Надморската височина е 1850 м. Това е най-високо разположената крепост в Родопите. Населявана е още от 11 в. пр. Хр. Крепостта е служела през летните месеци за отбрана на централния високопланински път от Солун към Тракия. 

Елипсовидната крепостна стена е изградена по северния, западния и южния склон на рида. На върха на крепостта има и ранножелязно светилище. Наблизо са открити и следи от заслон или жилище. Ако сте решили да я посетите, имайте предвид, че е трудно достъпна и вероятно ще трябва да оставите автомобила си в селото. 

По пътя има и табели към параклиса "Св. Марина“. След параклиса има още около километър до панорамния път със сериозна денивелация. В гората тръгвате по тясна и стръмна пътека.

Пещера Утробата

Утробата е древно пещерно светилище, датиращо от XI – Х в. пр. Хр. Представлява естествен процеп в скала. Обектът се намира близо до село Илиница, в местността Тангардък кая, на около 12 км северозападно от Кърджали в посока към селата Дъждовница и Пъдарци. 

Според учените пещерите утроби датират още от Каменно-медната епоха, в IV хилядолетие пр. Хр. Изграждането им е свързано с култа към женското плодородие. Дълги години археолозите търсят пещери-утроби, споменати от древногръцките автори. 

Според повечето писмени извори от древността се споменава, че това са храмове на Богинята-майка. Култът се свързва с т. нар. хиерогамия – вярата, че за да започне Новата година според религиозната концепция на древните траки царят-жрец трябва символично да умре и да се прероди.