За 25 април 1986 г. е било планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. В 1,06 ч. на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванайсет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. В 0,28 часа на 26 април е стигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата. Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1,24 ч. се взривява горната част на реактора. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока.
Стотици хиляди души са евакуирани от зоната на бедствието. Според доклад на ООН за 1995 г. броят на пряко и косвено пострадалите от аварията в Чернобилската АЕЦ е 9 милиона души. Около 0.1% от населението на земята е пряко засегнато и около 1% е косвено засегнато от аварията. В Русия хиляди деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. По официални данни от взрива са пострадали 2,5 млн. украинци, сред тях около 300 000 т. нар. ликвидатори - пожарникари и други, участвали в първоначалното ликвидиране на последиците. След катастрофата 230 000 души бяха изселени от заразената територия. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава в цяла Европа. Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието й.
Строежът на централата е започнал през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време (през 70-те години най-мощният реактор ВВЕР произвеждан в СССР е ВВЕР-440 (440 MWе), а най-мощните реактори РБМК са били РБМК-1000 (1000 MWe)).
Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на риска радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст а 200 000 са обявени за инвалиди.
Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радиоактивен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те години.