© виж галерията

Захари Зограф /1810 - 1853 г./ е един от първите български творци, погледнали към европейското изкуство. Паралелно с това той е почитал и се е стараел да развива българската живопис, по онова време представена основно от иконописта.

Живота на Захари Зограф, една наистина ренесансова личност, познаваме благодарение на писмата му до неговия близък приятел - големият български хуманист Неофит Рилски, който ги е запазил за поколенията.

Художникът оставя значително наследство - рисува стенописи в най-големите български манастири - Бачковския, Рилския, Троянския и Преображенския, Великата Лавра на Атон, много икони, но също така портрети, етюди от натура, пейзажи, голи тела.

Освен рисунки на Захари Зограф, изложбата съдържа още експонати от личната му колекция европейски гравюри и рисунки, прикривана десетилетия заради идеологическата забрана да се изтъкват европейските влияния. В нея виждаме имената на великите европейски художници Микеланджело, Албрехт Дюрер и Брьогел, Рембранд, Рубенс, серии археологически гравюри от най-значителните антични паметници, пейзажи със старините на Рим и множество пейзажи, митологични и жанрови композиции, голи тела и натюрморти на големите майстори на европейската печатна графика.

В изложбата са представени някои от най-забележителните ранни икони на Захари Зограф - шедьоври в българското изкуство като "Св. Евстатий" и "Св. Георги" от Копривщица, легендарната "Св. Сава и Св. Варвара" от Пловдив, изключителната "Богородица - живоносен източник" с автопортрет.

Чрез големи пана с репродукции са включени част от стенописите на Захари Зограф и неговите емблематични композиции - "Блудниците" от Страшния съд, "Колелото на живота", обширна галерия български светци, царе и патриарси, Кирил и Методий, придържащи свитък с азбуката - композиционна формула, създадена от Зографа, фантастичните сводове и куполи от Рилския манастир, стенописни автопортрети.