© | | Кметът Димитър Николов оглежда изложбата по случай 100-годишния юбилей на Морската градина по време на откриването на Флора 2010 | Елена Продвеа, внучка на арх. Георги Духтев, създател на Морската градина в Бургас преди 100 години:-Госпожо Продева, бургазлии много си обичат Морската градина и уважават нейния създател, но като че ли малко знаят за него...
-Причината най-вероятно е в този период от петдесетина години, когато за съжаление всички бяха забравили, че той е първият българин с висше образование по паркоустройство или както се е наричала специалността на времето - паркова архитектура. В повечето документи го наричат паркостроител - цветар.
-Какво трябва да знаят за дядо ви бургазлии? Вие сте написала биографията му и сте я предоставили на Регионалната библиотека?
-Да, обърна се г-жа Коцева към мен и на базата на документите, които се съхраняват вкъщи, я написах. И всичко в нея е напълно автентично и вярно, дори съм ползвала цитати от негови лични писания по различни поводи. За съжаление, той е починал, когато съм била на година и половина и аз не го помня като жив. Онова, което знам за него, е чрез баба ми, чрез баща ми, чрез близки и познати. Той е бил една много чаровна личност, изключително харизматичен човек и много неща са ми разказвали за него. А какво трябва да знаят бургазлии ли? Тук се пишеха най-различни неща, че бил роден в София, че бил завършил Първа мъжка гимназия и т.н...
-Всъщност, той е роден във Варна, нали?
-Да, роден е във Варна. Но родът му е от с. Шипка. Неговият баща е бил опълченец, сражавал се е на връх Шипка. Явно е бил доста деен, защото след Освобождението го назначават за пристав във Варна. Там се жени за Балаши Георгиева, а дядо ми се ражда 1885 г. на 7 август. Между другото, видях, че някой е видоизменил биографията - че десетгодишен бил останал сирак - не, той остава сирак на 4-5 години. Защото баща му страшно е мразел турците и на всеки празник на полицията е завардвал целия квартал. И който турчин мине оттам, бил наказван с десет тояги на голо. Един път минава турският консул. Няма значение, че е консул - и той отнесъл тоягите. След което дядо Михаил излиза един ден на обход и повече не се връща. Прабаба ми остава с малкото дете на ръце и е принудена да си търси работа. Намира я в Евксиноград и така дядо ми се озовава в царската резиденция. И още от съвсем малък проявява невероятна любов към ботаниката, която продължава и в гимназиалните му години. Завършва гимназията във Варна, като всеки ден ходи от Евксиноград дотам и обратно пеша, придружаван от едно нюфаундлендско куче, подарено на цар Фердинанд от богат грък. Фердинанд е бил много добър ботаник. Един ден се разхождал със свитата си из парка в Евксиноград, който вече е бил напълно уреден, вдига някаква тревичка от земята и пита как е латинското наименование на растението. Дядо ми го казва, защото никой друг не знае и така - второ, трето...пето растение и царят остава впечатлен. Решава да го прати да учи паркоустройство и казва на дядо да учи езика. И сядат управителят на парка с дядо ми да мислят за кой език става дума. Защото по това време е имало само три такива висши учебни заведения в Европа - по едно във Франция, Австрия и Германия. Решават, че става дума за Франция. Сяда младият Духтев да учи френски и след една година „Ваше величество, той владее перфектно френски...". „Ама какъв френски - учудва се Фердинанд - аз ще го пращам в Австрия!" И се налага дядо ми да учи и немски. Когато завършва гимназия с отличие, заминава за Австрия, там завършва и се връща в Евксиноград. Защото това е била задачата - да се подготви българин, който да поеме парка в резиденцията. Но дядо ми, като всеки млад и талантлив човек, е искал да направи нещо ново, нещо свое да сътвори и чува за Бургас - че тук има желание да се направи градина и пристига през 1910 г. После идват войните, жени се за баба ми, после идват децата.
-Всъщност Морската градина е първото голямо дело на арх. Духтев?
-Да, по това време е бил току-що завършил човек на 24-25 години. На практика избягва от Евксиноград, с което си навлича гнева на Фердинанд. А той никак не е бил безопасен! Избягва именно от стремеж да създаде нещо ново, красиво. Изоставя удобствата на Евксиноград и приятния, уреден живот. Пренебрегва близостта и благоразположението на височайшата особа, за да дойде в малкия тогава Бургас и да направи нещо хубаво за хората, което виждаме, че и до ден-днешен е съхранено и радва. Естествено, и за да изяви себе си като специалист. Мисля, че би трябвало и това да се оцени, особено в днешното време, когато обръщаме внимание най-вече на материалните облаги и какви лични дивиденти ще извлечем, а не какво ще оставим за хората.
-След Бургас той работи активно и в столицата...
-През 1934 г. в София се обявява конкурс за управител на парковете и градините. Като тогава в столицата са съществували само три градини. Едната пред Военния клуб, около Докторския паметник и Борисовата градина до детското игрище. И четири улици са имали дървета. Кандидатират се много хора, но когато Духтев си подава документите, всички останали ги изтеглят, защото той все още е единственият висшист в тази област. Така отива в София, не защото иска да изостави Бургас. За период от 7-8 години успява да проектира и озелени 800 декара. Цялото озеленяване на София - всички улици, всички тревни ивици... И ако дълги години София имаше славата на една от най-озеленените столици, то това се дължи на моя дядо. За което никой не споменава. Затова съм много благодарна на община Бургас, че цени неговия труд, тъй като в София никой не се сеща изобщо.
-Сам той определял ли е най-голямото си професионално постижение?
-Вижте, той е бил един много скромен човек. Изключително непрактичен, отдаден само на работата си, на любовта към цветята. Никъде не е записвал какво точно е правил, какви трудности е срещал, за да изтъкне значението на собствения си труд. Но любовта си му остава бургаската градина. Тя му е най на сърцето. Може би като първо творение, може би и че баба ми е бургазлийка, че децата му са родени тук...Но все пак това е първата градина, създадена от българин, нея си я е обичал най-много.
-Има ли арх. Духтев свои следовници от семейството?
Донякъде само баща ми, защото беше архитект, иначе никой друг. Аз съм наследила само любовта към цветята, но без познанията...Отглеждам много цветя, но ми липсват съветите на дядо ми. Аз по принцип съм германист и се занимавам с преводи на художествена литература.
-А има ли, така да се каже, школа на дядо ви?
-Очевидно аз не мога да преценя, защото не съм от този бранш. Но вероятно има специалисти, които са повлияни от неговата работа. А може и да не е така, защото той се пенсионира през 1942 г. След това идва 9 септември. Когато всеки е забравил, че той е първият българин паркостроител, а помни само, че е бил царски стипендиант. Отношението към него е било ужасно. По това време той е съвсем в кондиция, имал е енергия, опит, знания и иска да работи още. Но му казват „щом обичаш цветята, ето ти една лопата, започвай да ги прекопаваш...". Това е. И това доста го е огорчило. Както ние умеем българите да го правим, та и той като много други хора си е отишъл безкрайно огорчен. Затова аз така се вълнувам тези дни, защото след сто години за първи път идва едно обществено признание за това, което той е направил. В специализираните среди го знаят, помнят го, тачат го. Но това остава в един затворен кръг. Както архитектурата, така и паркостроителството е нещо за обществото, за широк кръг хора и би трябвало обществото да го помни.
-А хареса ли Ви как се поддържа Морската градина?
-Очарована съм! Много ми хареса! И дори че след толкова много години са се съхранили стари дървета, стари видове от онези неща, които още дядо ми е садил. Това означава, че много грижи се полагат.
-Имате бургаски корен...
-Несъмнено. Баба ми - Елена Калпакчиева - по баща е бургазлийка. Те се женят 1923 г. Преди това дядо ми отива на война. Благодарение на това, че е знаел четири-пет езика, го взимат преводач на фронта. В това време баба ми била сгодена за един италианец, има ли са много голяма любов. Но италианецът заминал също да воюва и в самия край на войната умира. Тя го изживява много тежко, един дълъг период. През 1923 г. дядо ми вече е тук, работи, има своя живот като всеки млад мъж... И общи приятели решават да ги запознаят. Както баба ми разказва, това е трябвало да стане на един бал. На баловете по това време са се давали на кавалерите програми с реда на танците, за да си запазят танц с дадена дама. И когато той я видял - а тя беше много хубава, достолепна жена - взел книжката и с един голям напречен подпис се разписал на всички танци! И така спечелил сърцето й!
-Той не е оставил някакви спомени?
-Бил е скромен човек, отдаден на работата си. Не е имал време да пише спомени, а и го е смятал за излишно - каквото си направил, остави го зад себе си и погледни към онова, което можеш да направиш занапред.
/Интервюто е осъществено с любезната помощ на доц. Апостол Апостолов/
Източник: factor-bs.com |