Влаковете ще се движат със 160 км/ч по нова железопътна мрежа в Югоизточна Европа

Правителството утвърди подписаното през 2006 г. Споразумение за изграждане на висококачествена и високоскоростна железопътна мрежа в Югоизточна Европа. Това съобщиха от Правителствената информационна служба. Документът регламентира сътрудничеството между държавите от Югоизточна Европа в областта на железопътния транспорт като предвижда изграждане на висококачествена и високоскоростна мрежа от железопътни линии за пътнически и товарни превози, която включва 16 железопътни линии. Български маршрути фигурират в пет от тях и минават през градовете София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Горна Оряховица, Видин, Русе. Тази мрежа ще предложи по-бързи, висококачествени и по-конкурентноспособни железопътни връзки при значително намалена продължителност на пътуванията между основните градски и търговски центрове.

Споразумението обхваща железопътните линии в Югоизточна Европа, които са с достатъчно високо качество за включване във високоскоростна железопътна мрежа. Това са жп линиите от Трансевропейската мрежа, Паневропейските коридори или Югоизточните железопътни линии, по които се предвижда проектна скорост от 160 км/ч в периода до 2020 г. На определени отсечки тя ще достига до 220 км/ч.

В документа са предвидени мерки за подобряване на качеството на услугите в железопътния транспорт, както и прилагане на мерки и предприемане на действия за намаляване времето за изпълнение на граничните процедури с оглед улесняване преминаването на влаковете през граничните преходи, както и премахване на забавянията на влаковете на граничните пунктове.

Предвидено е създаването на управляващ комитет, включващ представители на страните, както и представители на техните национални железопътни организации. Управляващият комитет определя, координира, оказва подкрепа, улеснява и следи изпълнението на действията, необходими за постигане целта на споразумението. От декември 2008 г. България е председател на Управляващия комитет, а освен това е определена за депозитар на споразумението.

Освен България, страни по документа са Албания, Република Македония, Гърция, Турция, Хърватия, Молдова, Румъния, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия.