© Impact Press Group

Бивши и настоящи ученици от ОУ " Христо Ботев":	виж още

Посрещането на Банго Васили, а чрез него и на Ромската Нова година е един от най-големите и най-почитаните празници от всички ромски групи у нас, а празничната вечеря играе изключителна важна роля и е изпълнена с богата символика. Вечерята започва по различно време при различните ромски групи и села, най-често между 20 и 22 ч. В миналото (а при някои групи - и днес) е било задължително вечерята на 13 януари да бъде на специална кръгла трапеза - синия. Върху синията се поставят приготвените гозби - сварен петел или гъска, сърми (често с късмети - дрянови пъпки), баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб - кулак, вино, ракия и други. Трапезата не се вдига през цялата нощ. Смята се, че това носи берекет. Всички къщи, в които се празнува Василица, остават заключени до полунощ на 13-ти, за да не избяга късметът. Едва след настъпването на Новата година ромите започват да посрещат гости, като се надяват първият гостенин в дома им да е добър човек, за да им да носи късмет. От този момент започва и сурвакането.

За най-големия ромски празник са поканени представители на местните институции, неправителствени организации и граждани.

Събитието ще се осъществи с любезното съдействие на Община Бургас и Областен Етнографски музей.