Венелин Виденов: Борбата в морето беше страхотна, за да овладеем ситуацията

Мощна буря удари Бургас в събота. Силни пориви на ураганен вятър на места достигнаха до 100 км/час, събориха десетки дървета, потрошиха коли, отнесоха покриви. Най-тежко беше положението в Поморие. Времето съвпада и с периода, в който се провеждаше републиканският кръг от Националния кръг за килови яхти. Венелин Виденов – участник на регатата по време на бурята в Поморие и заместник-председател на Морския клуб в Царево, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Виденов, в окото на бурята се оказвате вие. Разкажете ни. Истинско приключение сте имал, разкажете ни какво преживяхте.

Абсолютно права сте. След обиколка на остров "Свети Иван" и реално от последната дистанция от състезанието в посока Несебър, шкваловата линия, идваща от вътрешността на България, рязко нарасна. Образуваха се три фунии, които според мен си бяха абсолютно торнадо, всяка една от тях, и в рамките на около 1 минута това нещо просто беше при нас вътре, в морето. Съответно то е преминало през Поморие, Бургас, Созопол частично и доколкото знам, и Несебър.

А преди това не се ли бяхте информирали за времето? Какво сочеха прогнозите?

Прогнозите бяха абсолютно перфектни за деня – зелен код в цялата източна част на страната, включително и в морето. Абсолютно нищо не подсказваше за подобен развой на събитията.

Колко човека бяхте общо? 

Общо на нашия плавателен съд или на регатата?

На регатата и конкретно на вашия?

На регатата – предполагам над 150, на нашия плавателен съд в конкретния момент бяхме четирима души. Когато едната фуния премина през нас, плавателният съд беше завъртян и се получи крен на ляв борд съответно с потъване на борда, заставане на една страна, мачта във водата и страхотна борба да овладяване на ситуацията.

Какво направихте, потърсихте ли помощ?

Над 30 пъти се опитахме да се свържем с властите на брега – дали "Морска администрация“, дали някое пристанище. Абсолютно никой не отговори на повикванията. Единствено човек с частна лодка от пристанище "Созопол“, но той нямаше как да влезе просто в тези условия в морето.

И как се спасихте, какво направихте?

Ами, благодарение на адекватната реакция на целия екипаж и най-вече на нашия шкипер Иван Костадинов успяхме да овладеем плавателния съд, запазихме платната вътре в лодката, защото ако беше останало някое платно навън, ветрилната площ се увеличава и съответно щеше буквално да обърне плавателния съд.

Но не го е обърнал, така ли?

Ами, успя да остане. С потънал ляв борд и мачта във водата – това е ъгъл над 90 градуса на практика, и съответно ние правехме всичко възможно да го балансираме и да овладеем ситуацията.

За първи път ли ви се случва да изпаднете в подобна ситуация?

В подобна ситуация мисля, че се случва за първи път на абсолютно всички екипажи, не само на нас.

А от колко време се занимавате с тези дейности?

Ами, с мореплаване – вече шеста година. Но има хора с много по-голям опит, над 30 години в морето, които се занимават с ветроходство – никой от тях не беше попадал в подобна ситуация.

Няма как да не ви попитам, въпреки че отговорът ми е ясен, но притеснихте ли се за живота си в този момент? Какво се случва в такъв момент, как можем да се овладеем? Кое е най-важното, което трябва да направим?

Най-важното е да запазим самообладание. Аз благодаря и на останалите хора от екипажа, че просто запазиха самообладание. Но разбира се, че се притеснихме. Самата продължителност на явлението дава възможност да осъзнаеш точно какво се случва и какви могат да бъдат последствията.

Казахте, че над 30 сигнала сте подали за помощ, но отговор не сте получили.

Не.

А след това имахте ли някаква информация от тези служби, разбраха ли за този случай? Какво ви казаха, попитаха ли ви нещо?

Никой не се свърза с нас, за съжаление. Но може би това го отдавам на това, че имаше човек, паднал зад борда, участник от регатата, и беше организирана спасителна операция. Може би са обърнали внимание на това, за което им благодаря. Но все пак той беше спасен от други участници в регатата, а не от Морска спасителна служба.

Но въпреки това, краят е бил щастлив, защото всички сте живи и здрави, което е най-важното.

Да. Цяло чудо е, просто е цяло чудо, че и в морето, и на сушата няма жертви.

Какво ви мотивира да се състезавате по този начин, да се занимавате с килови яхти?

Ами, как да ви кажа, любовта към морето, може би и към различните спортни активности.

Много ви благодаря за този разговор. Ние ви пожелаваме успех и наистина да не изпадате повече никога в подобни ситуации, а да се наслаждавате на този спорт.

Надявам се и аз. Благодаря и аз!