„Да се веселят небесата, да тържествува земята, и да кажат между народите: Господ царува!" /1 Парал.16:31/. Господ царува, защото е Всесилен! Господ царува, защото е непобедим! Господ царува защото е многомилостив! Господ царува, защото възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък. /1 Кор. 15:20/

Затова Православната църква тържествено възпява Пасхата - Пасха свещена и нова, свята и тайнствена, всечестна и непорочна, Пасха велика за верните, защото ги освещава и отваря райските врати. /Църков. песен/

Какво величие, каква утеха, каква надежда ни дарява Господ в този пресветъл ден!

Величие необикновено. Утеха небесна. Надежда вечна.

Ние многократно пеем тропаря на Пасхата: „Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта победи и на тия, които са гробовете, живот подари."

Мисълта за вечният живот поражда в искрено вярващите желание за добро, копнеж за правда, стремеж за светлина, сила за търпение, жажда за мъ­дрост.

Вярата във вечния живот обновява човека и го прави ново творение, отдалечава го от всяка омраза и завист, от всяка неправда и лъжа. Грехът е единствена сила, която по думите на блажени Теофилакт „състарява и разлага човека. И ние, създадените от Него по Негов образ трябва да отсичаме от себе си всяко греховно разложение и стареене." "Само животът в добродетел подмладява навеки; макар видимо да стареем, духовно разцъфваме." /Цитр. от преп. Иустин Поповимч/

Ако за едни насищането е важно, за други сребролюбието е самоцел, за трети отмъщението е удовлетворение, а за четвърти - гордостта е слава, възможно ли е тогава божествено да се веселят и духовно да празнуват? Не, това е невъзможно.

Ето как ни поучава св.Филарет Митрополит Московски: Само този изпитва пълната и неразделна радост на Христовото Възкресение, който сам е възкръснал вътрешно заедно с Христа и има надеждата да възкръсне тържествено в определения от Бога ден. А такава надежда има само онзи, който участва в кръста, страданията и смъртта на Христа... Ако в празничната радост забравим за кръста и смъртта на Христа, които ни призовават да разпъ­нем плътта със страстите и похотите, то има опасност започнатото духов­но да завърши плътски и празнуващите по този начин Възкресението на Христа да се превърнат в Негови повторни разпинатели.

И тъй, след ангелите ние встъпихме в празнуването на Христовото Възкресение. С патриарсите, пророците и праведниците образно се съединихме в това тържество. Като че ли в рая и на небето бяхме въведени в храма, за да празнуваме там. Помислете си тогава, какво би трябвало да бъде нашето празнуване! То трябва да бъде подобно на ангелското, достойно за общуване с небесната Църква на патриарсите, пророците и останалите светии, достойно за рая и за небето. Не мислете, че това изискване е твърде високо и неизпълнимо за нашата немощ. Който празну­ва с чисто сърце, той празнува с ангелите. Който празнува с любов към Бога и към Възкръсналия Христос и с дух на братолюбие към ближните, той празнува в общение с небесната Църква. Небето не е нещо друго, а Божествена любов и ако този, „който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога" /1 Ин. 4:16/, то такъв човек естествено пребъдва не по-ниско от рая и от небето.

Твоето Възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват на небесата, и нас на земята удостой с чисто сърце да Те славим. /Църк. песен/

В днешния пресветъл ден на Възкресението, Светата Църква приканва своите верни чеда да забравят трудностите и несгодите в живота, а да издигнат надежден поглед към Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос, да го възхвалят и умоляват, за да преминем земното си поприще с достойнство и упование за наследяване на вечния живот!

Сърдечно поздравявам всички духовни чеда в Сливенска епархия и моля Възкръсналия Христос да ни благослови, очисти, просвети и освети, за да бъдем синове и дъщери на светлината и на деня. Амин!