Двете съдебни инстанции са единодушни, че сделките са неизгодни, тъй като не е имало никаква необходимост от тяхното сключване. По делото по несъмнен начин е установено, че болницата изобщо не е получавала покана за участие в такава програма. Министерството на здравеопазването, в качеството му на бенефициент по схемата за безвъзмездна финансова помощ, не е депозирало в Управителния орган на ОПРР проектно предложение с обект на интервенция МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол, тъй като тази болница не е била предвидена за финансиране съгласно Концепцията за преструктуриране на системата за болнична помощ на Р. България за периода 2010 г. - 2017г. Здравното заведение дори не е било включено в групата на тези, които са могли да получат финансиране по ОПРР при наличие на свободен финансов ресурс. Въззивният състав приема извода на първоинстанционния съд, че е налице пряк умисъл в действията на изпълнителния директор на болницата. Той е бил наясно с това, че тя не е била предвидена за финансиране, че е липсвала каквато и да е възможност лечебното заведение, което не е бенефициент по ОПРР, да кандидатства за получаване на безвъзмездна финансова помощ, а това означава, че подсъдимият е разбирал, че сключването на процесните договори за консултантски услуги е било безполезно.
Подсъдимият Любомир М. е осъден да заплати на МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД гр. Ямбол сума в размер на 46 800 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на България в 15 - дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.