© Нова тв

След запознаване с всички материали по делото, обсъждане на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза пред първата инстанция и след проверка на атакуваната присъда, Бургаският апелативен съд е направил извод, че протестът е неоснователен.

През лятото на 2000г. майката П. Б. пребивавала в Ирландия. Там се запознала с подсъдимия. Г. А. - гражданин на Нова Зеландия. През ноември 2000г. двамата сключили църковен брак в Шотландия, който не бил легализиран в България. По време на съвместното им съжителство в Нова Зеландия отношенията им се влошили, поради което през април 2001г. П.Б. се завърнала в България. Детето Г.Б. е родено в Германия, притежава детски немски паспорт /"киндерпас"/ и през 2006 г. е придобило българско гражданство. През 2009 г. подсъдимият е бил уведомен от дядото Г.Б. , че има син и два пъти идвал в България, за да го види.

Според показанията на малолетния Г.Б, той възприемал Г. А. за свой баща, имал му доверие, ежедневно общували, когато подсъдимият им гостувал в Бургас, поддържали връзка по скайп, когато мъжът се намирал в Нова Зеландия. На 26.03. 2011 г. преди да отлети със самолет от летището в Бургас подсъдимият го попитал дали желае да отиде с него в Нова Зеландия, на който въпрос той отговорил утвърдително. Момчето споделило за добрите битови условия, при които живял в дома на баща си, както и за посещенията си в училище в гр. Хънтли, където имал много приятели. Не е бил ограничаван и поддържал връзка с майка си и дядо си, докато е бил в Нова Зеландия.

От своя страна дядото /Г.Б./и майката /П.Б./ единодушно заявили, че Г.А. е биологичен баща на детето, макар и да не е бил вписан като такъв в акта му за раждане. И двамата били сигурни, че спрямо него не е била упражнена принуда от подсъдимия и то не се е оплакало за насилствено качване в самолета, нито за заключване в дома в Нова Зеландия.

Свидетелката Ц. Х. твърди, че по време на паспортната проверка на Летище Бургас преди отлитането на подсъдимия с малолетния Г.Б. от България не е забелязала нищо нередно или смущаващо в поведението им, те били напълно спокойни, нищо в държанието им не разкривало необичайна ситуация, нито сочело на престъпно посегателство на мъжа спрямо детето.

По делото няма данни за ограничаване или отнемане на възможността на момчето за свободно придвижване в пространството, по време на престоя си в Нова Зеландия.

Липсата на поискано и дадено от майката на Г.Б., като единствен негов родител, съгласие за отвеждането му в друга страна, както и липсата на такова съгласие от друго, упълномощено от майката лице, не е достатъчна за да е налице престъплението отвличане на малолетно дете, пише в решението на съдебния състав.

По изложените съображения въззивният съд е преценил като правилно становището на първата инстанция, според което отсъствието на упражнена принуда спрямо детето изключва престъпния характер на разгледаното деяние. Заявеното изрично съгласие от Г.Б. да тръгне заедно с възприемания като негов баща подсъдим и да бъде отведен от него в Нова Зеландия обосновава извода, че извършеното от подсъдимия не е съставомерно по чл.142 от НК.

Съдебният състав е приел, че протестираната оправдателна присъда е правилна, законосъобразна и обоснована и следва да бъде потвърдена изцяло.

Съдебният акт подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС.