©

Голямата находка на миналата година е оловната ампула от Ефес, открита при разкопки на базиликата в крепостта Порос на полуостров Форос, днешният квартал Крайморие. В момента тя се реставрира и подготвя за експониране. Директорът на РИМ - Бургас - Милен Николов, потвърди, че този изключително рядък артефакт ще бъде изложен за показване на 18 май в Археологическия музей.

Ампулата е с дължина едва 22 мм. и широчина 17 мм. Въпреки това, тя е изключително богато орнаментирана. От едната страна е с изображение на равнораменен византийски кръст с разширени краища в два медальона. От другата страна са представени два вписани един в друг кръста с капковидни краища на рамената, отново в два медальона. На шийката са изобразени още два кръста.

Ампулата е уникат за България. Датира се в VІ в. Подобни засега не е известно да са откривани и извън българските земи. Общо в целия свят има данни за 43 оловни ампули - 20 се съхраняват в базиликата св. Йоан Предтеча в Монца, Италия - те са били подарени на храма от ломбардската кралица Теоделинда в нач. на VІ в. 16 ампули от олово се съхраняват и в манастира Бобио, недалеч от Милано, и са открити в гроб. Една е открита в испанския манастир Сен Пер де Каселес. Другите се съхраняват в 2 германски и 4 американски музея. Всички коментирани ампули са изработени в Йерусалим и са съвсем различни от ампулата от Форос. Общото между тях е, че са от олово.

За щастие, съществува описание на една група глинени ампули от Ефес, които са откупени в края на ХІХ в. за Лувъра, което напълно съответства на ампулата от Форос. Тези ампули се свързват с култа към св. апостол Йоан Богослов, който е погребан в Ефес. Всяка година на 8 май, поклонници от цял свят се стичали в този град, за да се поклонят на гроба на любимия ученик на Исус Христос. Те го отрупвали с рози, затова и самият ден е наречен в историческите извори "розовник". На 9 май гробът на светеца бил откриван покрит с прах, за който се е считало че лекува всякакви болести. Именно този прах пилигримите поставяли в ампули и отнасяли по родните си краища. На практика това доказва, че неизвестен поклонник - пилигрим от крепостта Порос, е извършил поклонение на гроба на св. Йоан Богослов, и е донесъл в родния си град ценната реликва. Досега се смяташе, че в Ефес са произвеждани само глинени ампули, но бургаската находка е доказателство, че там са се произвеждали и оловни.

Изключително интересен обект е самата крепост Порос.

Още преди да се изгради крепостната стена, през ІІІ в. на полуостров Форос е имало голямо римско селище и пристанище. От този период при разкопките са открити многобройни материали - монети, керамика, части от бронзови и мраморни статуи. В средата на ІІІ в. е изградена и голяма римска вила. Тя е изключително луксозна - с хипокауст, вътрешните помещения са били облицовани с мраморни плочки, рамките за прозорци също са били мраморни. Отвън вилата е измазана с фина мазилка, покрита със специфичен червен цвят, известен в изкуството като "Помпеанско червено". С този цвят са били боядисани богатите градски сгради в гр. Помпей.

По-късно, през VІ в., е построена и крепостната стена на Порос. Тя е с дължина 285 м., широка е 2.9 м., укрепена с 4 правоъгълни бойни кули. Тогава е изграден отново и пристанищния комплекс на Порос. Покрай самия морски бряг са построени много складови, жилищни и административни сгради, обслужващи пристанището. Също през VІ в. е бил издигнат голям православен храм - трикорабна едноапсидна базилика с притвор. Подът е бил покрит с големи керамични плочи.

Находките от късната античност (ІV-VІ в.) са многобройни. Сред тях могат да се откроят златни и бронзови монети, много рядък оловен печат от нач. на VІІ в., цели съдове, мраморна колона, глинени лампички и мн. др.

През ХІІІ-ХІV в. Порос се споменава в писмените извори. Той е отбелязан на почти всички известни до този момент средновековни карти от ХІV в. до ХVІІІ в. включително.

През лятото комплексът Акве Калиде ще е готов да посреща туристи.

В момента мястото е строителна площадка, тъй като Община Бургас работи по експонирането на старините и осигуряването на нормална инфраструктура за достъп на туристите.

Вече е реставрирана екзотичната баня, изградена от султан Сюлейман Великолепни през ХVІ в. Тя е изградена в центъра на античната римска баня на Акве Калиде. Османската постройка е квадратна по план. В центъра й е изграден мраморен басейн, в който се е събирала горещата минерална вода, ползвана за лечебни процедури. Покрай стените има множество ванички - курни. Според турския пътешественик Евлия Челеби, султан Сюлейман се е излекувал именно от лечебната вода на Акве Калиде. В знак на благодарност, той построил нова баня и с ферман учредил ежегоден панаир на това място, което довело до голям икономически напредък на района.

Банята е изцяло обновена. Възстановена е мраморната облицовка на стените и басейна, стенописана е в характерния пищен османски стил от ХV-ХVІ в. Работи се по изграждането на посетителски център, детски кът, кафетерия, указателни табла и експозиция.