©

Семейството на Здравески стана известно преди година и половина, като пример за жертва на нечовешки репресии от страна на прокомунистическия режим, който властва днес в "братска" Македония и който не подбира средства в стремежа си да унищожи всеки зачатък на българска идентичност. Днес Здравески се борят за тържеството на европейските норми за човешки права от България, където спасиха живота си. Парадоксално, или закономерно обаче българската държава не им дава гражданство.

Водещият Асен Йорданов отбеляза, че обществото, макар и плахо, за първи път от 1944 г. преодолява нихилизма си по отношение на съдбата на българите зад политическите ни граници. Книгата е документ, с който публично се разкрива, че със сънародниците ни в Македония се случват жестоки неща заради самосъзнанието им. Според Йорданов от съдбата на един човек можем да добием ясна представа за съдбата на един цял народ, принуден да крие убежденията си, като тежко престъпление, за което се лежи в затвор. Всяка дума, разказваща за съдбата на българина Здравко, носи неизмерима болка и човешка покруса, сподели редакторът на книгата Румен Леонидов.

"Тази книга Господ ни я изпрати в точния момент, когато в Македония четат историята като дяволът Евангелието", бе категоричен Леонидов. "Здравко е пример за героизъм, граничещ до безумие. Такъв българин скоро не се е раждал, такъв, който със живота на себе си и семейството си, не се колебае да заплати цената на българските си памет и самосъзнание."

Първият и единствен български дипломат, посетил Здравко в затвора в Прилеп, Спас Ташев, разказа за силните си впечатления преди 2 години. Здравески развивал бурна патриотична дейност в затвора, поддържал нелегална българска библиотека с риск за живота си и благодарение на книгите, които давал на осъдените да четат, задействал процес на ребългаризация сред тях.

"Ако сме държава, която да гради дългогодишна политика с българите зад граница, трябва да издирваме такива личности, за да създаваме около тях центрове на българщината. Хората в Македония са в безизходица - нямат подкрепа от България, не знаят какво да предприемат. А тук при нас дори има сили, които пречат.", директно заяви Ташев. Според него книгата е лъч светлина, че може би нещата тръгват към подобрение, че прожекторите се насочват към македонските власти и те ще бъдат принудени да сложат край на мракобесието, което упражняват над сънародниците ни. Ташев засегна и факти от историческото сътрудничество в борбата на ВМОРО и еврейското население в Македония и Беломорието. Цялото събрание почете с едноминутно мълчание паметта на загиналите в бомбения атентат на бургаското летище невинни хора.

Изключително ангажиран с нарушаването на човешките права на българите в Македония се оказа европейският депутат Станимир Илчев. В презентация той представи дейността на българската група в Европарламента по този въпрос. Впечатление направи консенсусът на представителите от различни партии в отстояването на каузата. Илчев обърна специално внимание на пропагандния антибългарски филм "Трето полувреме", определен от македонското правителство като "проект от национален интерес". Опитът да се манипулира историята и международното обществено мнение с целенасочено изопачаване на факти и да се насажда омраза срещу България посредством художествени способи, е част от цялостната антибългарска политика, която Македония отдавна води. Според Илчев именно "Аз, българинът от Македония" може да се приеме като документален отговор на "фриволно жонглиращото с фактология" манипулативно упражнение "Трето полувреме". "Дори един единствен българин да има в Македония и той да няма правото си на самоопределение, то ние сме длъжни да се застъпим за него и да се борим за правата му", обобщи Илчев.

"Опасявам се, че случаят със Здравко Здравески не е прецедент и в момента в македонските затвори има много хора, които лежат там по скалъпени обвинения, но заради българската си изява. Те обаче, за съжаление, не са имали късмета да се срещнат с български дипломат", заяви Николай Тошев от СМО. Владимир Панков от Охрид разкри идеологическата генеалогия на "македонизма", наложена с тежки репресии от сърбо-комунистическия режим и продължаваща до днес. Панков обобщи целта на българската асоциация РАДКО за възстановяване на историческата истина, за правото на българите в Македония да изучават книжовен език, да откриват свои читалища и училища и да се ползват със всички конституционни права, които само за тях са недостъпни. "Ние искаме и се борим да възстановим културното и политическо единство на българите от двете страни на границата." каза Панков.

На форума, освен местната общественост, присъстваха и десетки българи от различни градове в Македония и Западните покрайнини, дошли специално за случая.

Водачът на парламентарната група на ГЕРБ в Европарламента Андрей Ковачевизпрати специално привествие до присъстващите. В специално писмо Ковачев заяви: "Цялата ни нова история е пропита със стремежите за свобода и национално обединение. В най-ново време те се сблъскаха с комунистическата идеология, създала интернационализма и македонизма. Комунистическите догми играят все още роля в обществения, медийния, политическия и икономическия живот в България, Македония, Сърбия и много други страни. Бившата тайна агентура като УДБА и Държавна сигурност, както и днешните наследници на комунистите, макар сега официално да се наричат по друг начин, имат огромна вина за сегашната все още трудна ситуация в региона. Трябва да се обърнем към истината и да скъсаме с идеологиите от миналото. Република България и Република Македония имат общо минало и вярвам, че могат да имат общо европейско бъдеще.", пише Андрей Ковачев.

Гостите бяха посрещнати от вълнуваща документална фотоизложба в предверието на залата. Завладяващите фототипни експонати разказват за незагасващата, въпреки политическата диктатура, пробългарската дейност зад пределите на родината.

Сред публиката се появи и лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Той отправи своите поздравления към автора и участниците.

Всички присъствали доказаха с позицията си категорично, че пред общите национални интереси, политическите противоречия са несъществени.

Мероприятието бе предшествано от общо честване на Илинден между българи от страната и диаспора, което се проведе на 20-ти юли за първи път от десетки години преди дни в Бургас.