За трета поредна година екип на РИМ-Бургас с ръководител Милен Николов проведе археологически проучвания на територията на крепостта Порос, финансирани от Община Бургас. Свършеното през това време бе представено от директора на Регионален исторически музей Бургас - Милен Николов, в присъствието на кмета на Бургас
Димитър Николов, предаде репортер на
Burgas24.bg.
"Мястото може да се превърне в прекрасен археологически обект, по подбие на "Акве Калиде", в един прекрасен археологически морски парк на Бургас, заяви Милен Николов при представянето на находките.
"Тепърва ще излиза още информация. Досега бяхме доста пестеливи на информация, понеже имахме проблеми с иманяри, които много бързо разбраха, че се прави там археология. Благодарение на полицията ограничихме достъпа, но това не значи, че когато спрат разкопките през зимата, няма да посмеят отново", заяви кметът Николов.
В рамките на един месец, през юли и август, работата на археолозите е била съсредоточена върху римската вила с хипокауст от ІІІ в., открита още през 2013 г., върху която през VІ-VІІ в. е бил построен ранновизантийски комплекс, посочиха от музея.
Първо са били проучени сградите от VІ в. с много големи размери, чиито точни параметри все още не могат да бъдат напълно изяснени. Едната от тях е широка 10 м, а втората - 8 м. Зидовете им са широки 1.1 м, изградени от добре оформени камъни с калова спойка. В една от сградите е открита отводнителна система от канали и шахта за отвеждане на отпадни води директно в морето. Открити са питоси за съхранение на селскостопанска продукция и огнища, но изненадващо без характерни за ежедневието предмети. Това подсказва, че проучваните сгради вероятно са складови помещения - магазии, които са посрещали или изпращали стоки през пристанището на Порос. В подкрепа на това предположение е откритото в една от сградите депо с над 30 амфори, които в момента са в етап на реставрация.
След проучването на ранновизантийските пластове се е достигнало до зидовете на римската вила. През настоящия сезон станало ясно, че тя е с размери 20.8 м х 10 м и се състои от 9 помещения. Западните от тях са с подподово отопление, наречено хипокауст, а подът е направен от излят на място много здрав розов хоросан или от плочи. Вилата е била построена към средата на ІІІ в. и съществувала до 30-те години на ІV в.
Само през този сезон са открити са близо 200 находки. Към римската епоха принадлежат наполовина запазена, изящна статуетка на римлянин в тога, апликации от бронз, много сребърни и бронзови монети от кр. ІІ-първата половина на ІV в., луксозна червенолакова керамика, огромно количество мраморни облицовъчни плочки и мраморни корнизи за прозорци. В сградите от VІ-VІІ в. са открити монети от всички императори от VІ до началото на VІІ в., сред които се отличават тези на Анастасий, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин и София, Тиберий Константин, Тиберий Маврикий, Фока. Намерени са още костени апликации, шила и глинени лампички, както и дръжка от много голяма глинена лампа с изображение на равнораменен кръст.
За пореден археологически сезон при разкопките на крепостта Порос била намерена изключително ценна находка. В една от сградите от VІ в. е открит голям бронзов медальон с емайл. Той е лят, с кръгла форма, като тялото е с диам. 35 мм. Централното лицево изображение представя равнораменен кръст, около който са изобразени още 7 равнораменни кръста. Централното изображение е било покрито с емайл с бял цвят, а околовръстните - с жълта стъклена паста. Находки като тази са редки в световната археология. Подобни медальони са били изработвани от бронз, сребро и злато за украса на култови съдове, чаши, потири, блюда, мащехранителници и др. На обратната страна на медальона от Форос има следи от дърво, което показва, че той е бил монтиран към дървена основа. Кръстовете, изобразени върху находката, говорят за предмет, свързан с ранното християнство. Има достатъчно данни, според които подобни медальони са украсявали кутии или дървени корици от богослужебни книги.
"Затова на този етап приемаме, че медальонът от Форос е украсявал именно корица от евангелие или кутия, в която се е съхранявала богослужебна вещ - книга, потир и др., разказаха от музея.
По форма и украса медальонът от Форос е изключително близък с едно изображение от църквата Сан Витале в Равена. На една от мозайките там е изобразен олтар на църква по време на богослужение. На покривката на олтарната маса се виждат медальони с кръгла форма, чието централно изображение на равнораменен кръст е също както на медальона от п-в Форос.
За значимостта на откритието говори фактът, че през дългогодишните разкопки на големите късноантични градове като Несебър, Созопол, Деултум, Ахтопол, Урдовиза и изобщо по цялото Южно Черноморие подобна находка не е откривана, което прави медальонът от Форос уникален за нашия регион.
В момента откритите находки се приготвят за лабораторна консервация и реставрация.