© Burgas24.bg | | За проекта Бургас - Александруполис, за мерките за безопасност на съвременните танкери, за системата за разтовармане на моно буй и за това реализирането на петролопрода ще се отразили на туризма и на морския бизнес и защо в България често нищо не се случва разказа Тодор Георгиев, независим корабен консултант, завършил е Средното морско училище и МЕИ със специалност "Корабен механик". Завършил е аспирантура "Експлоатация на флота" към бившия Институт по военен транспорт. Работил е към морски превози на СОМАТ. Има частен корабен бизнес от 1990 година. Член е на гръцката групировка "Хеленик навигатор". Консултант е на международната организация БИНКО със седалище в Копенхаген, която определя правилата на търговското корабоплаване в света:- Господин Георгиев, бихте ли казал как реализирането на петролопровода Бургас-Александруполис ще се отрази на корабния трафик в Бургаския залив и какво е мнението Ви за това, че непрекъснато ще влизат танкери, натоварени с големи количества нефт, което пък от своя страна ще създаде евентуален риск за екологията? - В залива на Дубай непрекъснато влизат огромни танкери, без това да е създало някакъв риск за екологията. Въобще кой идиот каза, че има риск за екологията?
- Така се твърдеше по време на обсъжданията. Знаете, че много екоорганизации въстанаха срещу този проект. - Добре, ще Ви дам два примера. Първото, което е, имайте предвид, че 95% от танкерите в света се разтоварват на SPM (Single point mooring) или на естакади, които са на принципа на SPM. Това е т.нар. монобуй. Това е една система, която е абсолютно безопасна, защото се състои от една шамандура, която е приемчик. Стиковането между кораба и тази шамандура е с шланг. Стиковката е автоматична, универсална, изпробвана с течение на годините и когато говорим за екология, ще Ви дам един малък пример, който обаче е показателен. В небето над България и над цяла Европа непрекъснато се извършва зареждане на големи самолети. Тази стиковка се осъществява на 10 хиляди метра височина по същия начин - подава се във въздуха един шланг, който контактува със самолета-приемчик и по този начин горивото преминава от самолета-танкер в другия самолет. Това е много по-опасна операция от гледна точка на екологията, отколкото стационарното разтоварване на танкера, защото представете си, че шланга, пак говорим за екологията със същите доводи, които изтъкват еколозите, ами ако шланга се скъса, Вие представяте ли си 100-200 тона гориво, което се изсипва на земята от 10 хиляди метра височина какви поразии ще нанесе - говорим за джет гориво, което е лесно запалимо, ами ако падне върху автомобили, т.е. ако тръгнем по системата "ако" можем да продължаваме да си говорим сто години. По света до сега няма констатиран голям разлив вследствие на нарушаване на връзката между танкер и система SPM.
- Коя система е по-добра за реализирането на проекта моно буй или пирс? Говореше се, че е възможно разтоварването да стане на пристанище. - Защо тази система / SPM / е по-безопасна - защото се елеминира човешкият фактор. Когато се прави маневрата за разтоварване на пристанище, участват твърде много хора. Участват влекачи, участват пилоти, участва метео обстановка, има физически допир на танкера със самите кейови стени, т.е. твърдо тяло в твърдо тяло и т.н. Рискът да възникне екологична опасност при маневра в пристанище е много по-голям, отколкото при тази система. Давам Ви пак за пример самолетите - за 50 години няма случай на разлив на самолетно гориво, когато се прехвърля от самолет на самолет, това е същият принцип.
- Обезопасени ли са новите съвременни танкери чрез различни системи и по какъв начин? - Ако има нещо, което да е по-обезопасено от самолета, това е съвременният танкер. Танкерите и изискването за танкерите, плаващи в Черно море са доста високи, съответните класификационни организации имат изключително високи изисквания, съответно харбър мастерите, капитаните на пристанищата, имат много високи изисквания към това. Всяко пристанище си има ниво на сигурност. Имайте предвид, че корабоплаването е занаят от 3000 години и всички рискове, които могат да се предвидят, се предвиждат. Затова може би с корабите стават процентно, както и при самолетите, най-малко аварии.
- Господин Георгиев, по време на различните представяния на проекта, от компанията, която реализира самия проект бяха споменали, че освен ползи за държавата от таксата за преноса на нефт, от откриване на нови работни места, както и оживяването на икономиката, има възможност нефтът да бъде превозван с наши танкери, което също ще окаже положително икономическо въздействие, според Вас дали това би стимулирало нашите български корабособственици да направят такава инвестиция в закупуване на танкери или пък е много скъпо? - Цената на един танкер, който е 150 хиляди тона, в момента е 150 млн. долара и не е рентабилно, за да се изплати една такава къса отсечка.
- А мнението Ви за реализирането на петролопровода - няма ли той да окаже негативно въздействие върху туризма, каквито мнения имаше? - Във Флорида има ли негативно отражение върху туризма, в Обединените Арабски Емирства има ли отлив на туристи - няма, в Червено море - същата работа. Всички ходят на екскурзии в Египет, а там има поне 15 буя за разтоварване на танкери. От тях осем, доколкото знам, са на израелска земя, а седем са в арабска страна. Всички хубави кътчета, включително и остров Маврициий, има такъв буй за разтоварване на гориво, включително и на леки горива.
- По какъв начин реализирането на този проект може да окаже въздействие на морския бизнес? - Мога да Ви кажа как нереализирането на такъв проект може да окаже въздействие върху морския бизнес с едно съвсем актуално сравнение. В пресата навсякъде се говори как на бургаското пристанище няма работа и ще Ви кажа защо - в момента Пристанище Бургас е най-сериозното пристанище в района на Черно море понастоящем. Пристанище Бургас има най-добрия пристанищен терминал, най-слънчеви дни, много добри норми за обработка на корабите. Пристанище Бургас имаше идеалната възможност да стане дистрибутивен център за блок-товарите, които с големи кораби да се разтоварват тук и след това да се дистрибутират до други пристанища. Бургас има най-много слънчеви дни, затова и летището ни е хубаво. Само, че какво се получи, миналата година тук бяха Арцинор Метал, знаете - най-големите в света, опитаха се да си изместят базата от Констанца в Бургас, бяха изключително доволни, но има едно голямо "но". Когато се правеше разширението на Пристанище Бургас, еколозите също скочиха, вследствие на което, за да пазят не знам си какви редки животински видове, тогава правителството се съобрази с исканията им, за да не се изхвърля излишна земна маса, оставиха дълбочината на канала 14,5 метра, вместо предвидените 19 метра, в следствие на което имаме едно великолепно пристанище, където съвременен кораб не може да влезе, заради малкото газене. За това стоим празни, в България нищо не се случва, защото постоянно някой вдига пара. Не мога да си обясня какъв смисълът на цялата тази говорилня. Никой до сега не е дал разумни факти и да каже примерно, че Дубайският залив е опорочен, защото тази система не разтоварва и не работи. Има аварии с танкери, има аварии с петролни находища, включително и това във Флорида, но както виждате там проблемът не е от системата за разтоварване, съвсем други са проблемите. Има четири основни фирми в света, които са изпълнители на SPM. Едната е холандска и аз я познавам най-добре. С другите три съм по-слабо запознат. Те са осеяли холандското пристанище с такива точки за разтоварване и няма аварии за последните 40 години. Тези фирми са толкова сертифицирани от възможни организации, включително и екологични, включително организации под шапката на ООН, които се занимават с екологията, продукцията им е не само сертифицирана, но и много проверявана преди да влезе в експлоатация, че лично аз не виждам никаква опасност. Сега ако някой реши тръбите, които се полагат да не бъдат на една от тези водещи фирми - не мога да Ви кажа, но преди да се види проектът и изпълнителят кой е, оборудването чие производство е, мисля, че всичко е една празна говорилня. Никой не ми плаща да защитавам проекта, просто съдя кое е разумно и кое се прави по света и кое не се прави.
Източник: Агенция "Фокус" |