© Burgas24.bg

Тревогата ми е от факта, че сега се упражнява натиск към участниците в тези протести много бързо да консолидират някакви общи послания, да легитимират своите представители и едва ли не да предложат тези уникални решения и рецепти за решаване на съществуващите проблеми, които изразиха хората на улицата. Това са нереални задачи, с които участниците и техните неформални лидери не могат да се справят за толкова малко време.

И изведнъж по медиите се показват абсолютно нормално неубедителни отговори, различия, разногласия, противоречия, обвинения в нелегитимност, съмнения за активни мероприятия, конкретни факти за това и т. н. За мен това е обществено неприемлив натиск срещу протестиращите.

Тяхната невъзможност да предложат бързо и предварително подготвени и координирани искания е най-сигурната гаранция за стихийния характер на протестите. А това, според мен, е най-негативната оценка на политическата класа в момента.

Именно тя е истинския виновник за днешното състояние на гняв и безизходица в нашето общество. В общественото съзнание, почти всичко от т. н. преход е компрометирано. Обществото няма доверие в досегашните политически субекти.


Случаен ли е факта, че никой не иска от протестиращите да се идентифицира с нито една политическа партия?!
Само този факт показва дълбоката пропаст на недоверие между граждани и техните политически представители.
На митингите фактически участваха както безпартийни, така и представители от целия политически спектър. И те бяха единни и солидарни в своите икономически искания. Не се деляха, не се питат ти кой си, чувстват своята сила и тя идва от справедливостта на техните искания.

Всеки стихиен протест възниква на база конкретни икономически или социални искания, които обективно прерастват в политически.

Протестиращите заявиха категорично, че механизмите на функциониране на представителната демокрация , в този и вид,не защитават техните права.

Гражданските права, както и моралът имат универсален характер и те не могат да се политизират. Исканията могат да носят икономическо, социално и всякакво друго съдържание, но протестът като форма и съдържание е демократично средство за изразяване на воля и чувства.
Не е необходимо политическите партии да гледат високомерно и снизходително на невъзможността на гражданите да формулират своите искания и да излъчват своите легитимни представители за толкова кратко време.


Силата и отговорността на държавните институции и политическите партии е да разчетат много бързо посланията на гражданския протест и да ги приведат в конкретни управленчески и законодателни решения и предложения. Да ги публикуват и да организират публичния диалог с гражданите.

Само тези политически субекти и държавни институции, които бързо извършат това с активно участие на протестиращите граждани могат да разчитат все още на тяхното доверие.

А възникването на нови граждански сдружения и политически формации е обичаен демократичен процес и той зависи единствено и само от осъзната гражданска потребност, а не от субективното желание на когото и да е. Гражданите отново изпревариха политиците и определиха новия дневен ред в страната.


На ход са отговорните политици.