Съкращаването на броя на спасителите в края на лятото е предпоставка за инциденти

Водата никога не е безопасна, особено когато човек се къпе където няма спасители или в извънработното им време. Така човек се къпе на собствена отговорност. Проблемът е, че в края на летния сезон започва да се съкращава броят на водните спасители, което понякога е предпоставка за водни инциденти. Това каза в интервю Теодора Томова - директор на Водноспасителната служба при Българския червен кръст (БЧК) и световен шампион по водно спасяване за 1983 година. По думите на Томова - дори в края на летния сезон или след средата на септември, ако се падне хубав ден в събота или неделя, стотици хора отиват на плажа. "Това натоварва тези спасители, които са останали като редуциран състав. Такава е техниката във водното спасяване, че за да се помогне на пострадал, са необходими двама човека, ако трябва - да се ползва спасителна лодка или да се извади пострадал със спасително въже, спасителен буй. Такива са техниките, че редуцирането на броя на спасителите рефлектира върху работата на самия спасител - той става неефективен и се преуморява, наблюдавайки същия периметър с по-малък брой колеги. Оправданието на концесионерите е, че намаляването на плажуващите им позволява да редуцират броя на спасителите, което не е редно", смята Томова. Тя обясни, че има хора, които са много стриктни и уважават работата на спасителите, спазват указанията, спазват флаговата сигнализация, но има и хора, които по различни причини умишлено се къпят на неохраняеми места, има един афинитет към нощните къпания, особено след употреба на алкохол. "Понякога има случаи на агресия към водните спасители, когато те си изпълняват професионалните задължения, което за мен е недопустимо. Винаги казвам, че водните спасители са водни полицаи и те работят за опазването на здравето и живота на човек", заяви Томова. "Друга наша идея, която лансираме в последния летен сезон, както и в предишния, е за тези 50%, които се връщат в бюджетите на общините от концесионните такси, съгласно Закона за устройство на черноморското крайбрежие - те се връщат в бюджетите на общините. С тези 50%, които са около 4 млн. лв. годишно, това е официална сума, биха могли да се използват за охраняване на плажовете, които нямат стопани, т.е. да се изградят общински водни спасителни служби. Първата водноспасителна служба е била общинска, към община Варна, и е създадена през 1928 година. Това отговаря на въпроса какви са предложенията да се намали броя на неохраняемите плажове и защо има голям брой неохраняеми плажове. Плажовете, които са атрактивни, естествено те се взимат на концесия. Говорим за неатрактивните. Тук вече е грижа на държавата да стимулира и да намери механизми броят на неохраняемите плажове да бъде редуциран до минимум", коментира Теодора Томова.

Източник: агенция "Фокус"