© Burgas24.bg

Подписалите се под писмото надзиратели от мястото за изпълнение на наказания се обръщат към ВСС с искане за съдействие, за уеднаквяване на практиката на съдилищата в България, по казус свързан със заведените от служителите съдебни дела срещу ГД "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието.

За първи път надзирател успя да осъди главната дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към правосъдното министерство за това, че не му е изплащан извънредният труд, в края на 2011 година. От тогава броят на заведените дела расте и към момента в различни съдилища на страната са образувани около 500 производства по искове на служители на затворите и следствените арести.

Пълния текст на писмото до ВСС без редакторска намеса:

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,
С настоящия сигнал се отнасяме към Вас по повод образуваните от всички нас пред Районен съд - Бургас, граждански производства против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" във връзка с положен и неизплатен извънреден труд. Част от производствата пред първата инстанция приключиха и съответно бяха обжалвани и някои от тях понастоящем са висящи пред въззивна инстанция - Окръжен съд - Бургас. Конкретният повод за настоящия сигнал е следния:

Предявените от нас пред Районен съд - Бургас искове са с идентични правни основания за един и същи исков период. По приключилите до момента дела, постановените от съда решения са различни, като разликата в уважените размери не е причината, да изразим недоволството си, а разликата от начина, по който съдиите са възприели изчисляването на претендирания от нас извънреден труд и по-конкретно нормативно определеното за тримесечие време. Според разписаното в нормата на чл. 211 от ЗМВР, ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

В този период се включва времето, в което сме ползвали платен годишен отпуск или отпуск по болест. Различните състави на съда, тълкуват по различен начин тази норма и това доведе до постановяване на различните съдебни решения и съответно недоволството у нас.Начинът, който са възприели някои от съдиите, за изчисляване на нормативно определеното време и съответно часовете на положения извънреден труд доведе и до драстични разлики в уважените размери. Помежду си - колегите, ищци по тези производства, започнахме да се водим разговори, в които търсихме причини за тези различия.

Във връзка с недоволството си от решенията на районния съд, някои от нас, които вече имаме постановени решения на първата инстанция, използвахме правото си да обжалваме пред следващата инстанция, която е Окръжен съд - Бургас. Всички се надявахме, че Бургаския окръжен съд като втора инстанция, за съжаление и последна по тези производства, ще постанови решения, с които ще уеднакви различните решения, постановени от районния съд. За още по-голямо съжаление и за всеобща изненада, се оказа, че до момента делата, които са приключили на тази инстанция от различни състави, са също с различни решения.

Всички ние разбираме, че съдиите следва да постановяват съдебни актове спазвайки и прилагайки точно българското законодателство, както и според вътрешното си убеждение, но в тази връзка пък за нас остава убеждението, че едни от други всички ищци по тези производства сме дискриминирани посредством тези съдебни решения. Дискриминирани сме и спрямо другите си колеги от другите градове, които също са ползвали правата си и са водили същите граждански дела, които дела за разлика от нашите, са приключили по един и същи начин, макар и разгледани от съдилища в различни градове.

Ако имахме възможност да се възползваме от последващ контрол върху съдебните решения, постановени от окръжния съд, а именно да ги обжалваме пред Върховен касационен съд, ние не бихме се отнесли към Вас с проблема си. Но, след като сме лишени според ГПК от тази процесуална възможност, решихме да се отнесем към Вас като изложим всичко това на вниманието Ви и съответно да се надяваме за някакво разрешение на проблема, което бихте могли да сторите с оглед правомощията, с които разполагате като висш съдебен орган и по-конкретно с правото Ви да сезирате Председателя на ВКС за постановяване на решение или постановление за уеднаквяване на практиката в съдилищата на Р. България по този казус.