©

В двудневната конференция на тема "Накъде след 2013 - Общата селскостопанска политика и преструктуриране на българското земеделие", която започна днес в хотел "Перла" в к.к. "Слънчев бряг", участват активисти от синдикалните организации, членуващи във от ФНСЗ, представители на работодателите, на Министерството на земеделието и храните и на Националния осигурителен институт.

Като основен проблем на отрасъла синдикатите от земеделието изтъкнаха застаряването на работната сила, като само 7% от заетите в сектора са под 35 години. Сред основните причини за това са ниските доходи, неблагоприятните условия на труд, както и условията на живот в селските райони. Изследвания показват, че нивото на бедността в селата е над четири пъти по-високо от това в градските центрове. Затова синдикатите акцентираха върху осигуряването на достайна заетост и подобряване на качеството на живот в селските райони. "Секторните политики - социална и земеделска, не трябва да се разглеждат по отделно, защото са силно свързани", отбеляза Светла Василева, Председател на ФНСЗ.

За да се спре негативната тенденция на обезлюдаване на селските райони и свиване на сектор "Земеделие", ФНСЗ настоява за спешни мерки за намаляване на сивата икономика, разширяване на обхвата на осигурените лица и създаване на фонд за пенсиониране на земеделските производители, както и за преразглеждане на обезпеченията за риск "Безработица".

"Изваждането на повече работещи "на светло" е възможно, ако бъде създадена единна система за регистриране и отчитане на всички заети в селското стопанство на пълен работен ден, изцяло занимаващи се със земеделска дейност, и на сезонните работници, коментира част от предложенията Светла Василева. Като пример тя даде наблюдения на Инспекцията по труда, че в редица производствени земеделски структури не се изплащат допълнителните възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит и за нощен труд, както и че все още няма изградени действащи групи и комитети по безопасни и здравословни условия на труд.

ФНСЗ акцентира и върху ниския интерес от страна на българските институции и неправителствени организации към обсъждането на развитието на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г. "За съжаление няма никакъв интерес, хората ни питат какво искаме да направим след 2013 г. - защото това е бъдещето на отрасъла на цяла Европа, а ние нямаме интерес. Може би съществуват някакъв дефицит в общуването ни с Европейската комисия. Една голяма част от българските граждани наистина не знаят какво представлява ОСП", сподели Светла Василева.

На европейско равнище дебатът по реформата в ОСП е започнал още в началото на годината.

"Имаше уговорка Министерството на земеделието и храните да направи дебат по ОСП, за да излезем с една позиция - и синдикати, и работодатели, и изпълнителна власт. Това трябваше да да стане до 15 май т.г., след като се анализират всички становища, които са предадени в МЗХ. Досега обаче такава среща не е проведена", обясни още тя.

Според ФНСЗ след 2013 г. Общата селскостопанска политика трябва да има ясен социален принос в сектор "Земеделие" и в селските райони чрез засилване действието на втория стълб на ОСП. Необходима е и единна система за плащанията на ЕС, която гарантира равнопоставеност между отделните страни-членки, като плащанията за единица площ бъдат обвързани не само със земята, но и броя на наетите в съответната ферма или предприятие. Не на последно място синдикатите от земеделието настояват за опростени процедури и достъпност за ползвателите на всички нива.Конференцията "Накъде след 2013 - Общата селскостопанска политика и преструктуриране на българското земеделие" ще завърши утре, 8 юни 2010 г., с изготвянето на позиция на синдикалните организации относно пенсионната реформа и декларация относно предстоящите действия заради неплатените заплатите от март 2010 г. в 16 клона на "Напоителни системи" ЕАД.