Проблемът обаче е не само в него, а в същите тези правораздаващи институции, които му позволиха да се чувства безнаказан, да раздава собствено правосъдие и да вярва, че все ще му се размине. Манол Петров от години е обект на няколко полицейски разработки - предимно за хулиганство и побой.
Той влезе в криминалните хроники, след като на 9-и септември м.г. нападна и преби нашата колежка Стиляна Божидарова. Пред десетки очевидци на стадион "Лазур" той атакува с ритници журналистката, раздавайки собствено правосъдие, явно убеден в правотата си, вярвайки си, че е последна инстанция. Преби я унизително, нанасяйки й тежка психологическа травма, но арогантното му поведение не приключи с този случай. В следващите седмици и месеци агресорът опита да се представи за жертва, използвайки дори 3-годишното си дете - изключително неморален акт.
Месец след нападението над Стиляна, Манол Петров отново се прочу - на пияна глава той сътвори невиждано шоу пред бургаска чалготека, нападайки достоен полицай с богат опит. С това той затвърди впечатлението, че е съвременният Разколников, който сам определя кое е правда и кое не. Срещу Манол Петров в края на миналата година вървяха 2 наказателно дела - първото за нападението срещу журналистката на Burgas24.bg, а второто - за екшъна пред чалготеката.
Във всяка нормална държава той щеше да бъде бързо осъден, да получи своята лична превенция, а обществото да узнае, че не трябва да подражава на Манол... дори напротив - нужно е да заклейми поведението му и да го осъди... морално. Нищо подобно обаче не се случи.
Благодарение на същата тази съдебна система, която преди години го осъди на смешните 200 лева глоба за жесток побой. С това сякаш му развърза ръцете за нови престъпления и му показа, че каквото и да направи, ще му се размине леко. И Манол се възползва.
През декември съдия Светлин Иванов постави тежко петно върху Бургаския районен съд, осъждайки хулигана само с административна санкция от 1000 лева за ритниците, с които нападна журналистка по време на изпълнение на служебния й дълг. Съдебната система не даде право на пострадалата да обжалва акта. Действието се разви като по сюжет на Кафка - докато Стиляна разбере, Манол бе минал за пореден път между капките на правосъдието и никой не можа да направи нищо. Символичната глоба, която трябва да плати Манол едва ли е достатъчна за неговата обществена и лична превенция, защото общото усещане е, че той не получи справедлива присъда, а отново бе погален с перце.
На 9-и февруари съдия Светлин Иванов - зам.-председател на
Съдия Светлин Иванов демонстрира особено поведение по казуса Манол Петров. Той бе съдия и по двете му дела, разглеждани в рамките на месец. По време на процеса за нападение над полицаи съдия Иванов се смути от сериозното журналистическо присъствие и най-безцеремонно изиска от всеки един журналист име и месторабота. Нямаше проблем това да се случва при други обстоятелства, но когато подсъдимият е нападал журналист, това е меко казано неуместно. Повече от ясно бе, че съдия Светлин Иванов предприема този ход умишлено, за да покаже на медиите, че не са желани в залата.
Магистратът повтори и потрети процедурата и в другите заседания по същото дело. Тогава Манол Петров, който се изживява като морален медиен цензур, раздаващ собствено правосъдие, вече познаваше поименно всички журналисти.
Същият този съдия скри от медиите и обществеността другия процес - за нападението срещу Стиляна, претупа ги и постанови смешна присъда. Утре пред Светли Иванов се открива нова възможност да даде шанс на справедливостта да възтържествува. Дали ще го направи или отново Манол Петров ще се размине между капките с лека административна санкция - предстои да разберем.