В средата на май тази година частният съдебен изпълнител Станимира Николова изпраща покана за доброволно изпълнение до управителя на завода Пешко Петров. Тя се позовава на изпълнителен лист от 22 април по гражданско дело и заповед от същата дата за връщане на заема към финансовата институция. В тази покана ръководството е уведомено, че има запор на всички банкови сметки и възбрана върху имота.

„Когато разбрах за тези действия, първо отидох при съдебния изпълнител Николова. Тогава не приличах на човек. Обясних й обстоятелствата, но тя не искаше да слуша. Каза, че трябва да върна парите. Уточни с ирония, че нейната печалба от евентуалната продажба ще е 670 хиляди лева", разказва Томчев.

В крайна сметка изгодата на съдебния изпълнител от евентуалната сделка е огромна. Но Томчев има възражения срещу срока и размера на задълженията си и подава жалба. Друг момент е, че юрисконсултът на банката Петър Андреев без пълномощно предава изпълнителният лист именно на Николова. Двамата обаче са близки. Бизнесменът се жалва и срещу този факт.

В допълнителна молба ръководството на завода посочва, че изпълнителният лист е издаден въз основа на нищожни нотариални актове. Това е и козът на Неделчо Томчев. В документа към ипотеката има грешка, объркано е мястото на районния съд, вместо Бургас е изписан Несебър. Неволна е, но тя е силната карта, която бизнесменът държи в ръката си.
На 6-и август със свое определение БОС отменя разпореждането от 22 април от гражданското дело. Окръжните магистрати оставят без уважение заявлението на "Юробанк и ЕФ Джи България" за издаване на заповед за незабавно изпълнение на изпълнителния лист против „Метални изделия" АД. Така БОС обезсилва съдебното решение заводът да изплати 9 милиона лева наказателни лихви. След това определение предприятието сключва споразумение с банката за погасяването на кредита с продажба на част от имотите. Трима големи инвеститори вече са депозирали средства именно за покупката на апетитните парцели. Едната компания е една от водещите вериги супермаркети. Другата пък е лидер с търговията на плодове.

След като продаде около 50-60 % от парцела, Томчев планира банката да получи 80% от парите, 20% АДВ и останалите кредитори. Днес излиза и подробноустройственият план на имота, изготвен от общината.

Част от работата на завода е възобновена от 15 септември. Над 30 души вече работят там. Произвеждат основно телени мрежи за магистрали. Предприятието ги изнася за Гърция. Според Неделчо Томчев поръчките тепърва ще нарастват. От началото на тази седмица ще бъде пусната и нова производствена линия. В момента ръководството се опитва да възстанови и откраднатите части от неизвестни извършители през последните две години. Служителите възстановяват и поцинковъчната линия.

През 1998 година Томчев и Перцев купуват от икономическото министерство 75% от предприятието. Месеци след това Томчев продава дела си от 25 % от завода „Жити Русе" и се снабдява с пълния пакет акции от „Метални изделия". Рамо тогава му подава Димитър Желев, който стои зад „Алианц България" и „КРЗ Порта Бургас". Идеята в онези времена е била банкерът да изкупи 50% от съседското предприятие и да предостави 50% от капитала на частното пристанище. Така двете фирми ще се слеят. По-късно обаче Желев се отказва от сделката. Неделчо Томчев в онези времена е близък и с друг известен банкер, Емил Кюлев, който днес обаче не е между живите. Кюлев рефинансира задълженията на „Метални изделия" АД през 2005 и 2006 година. След убийството му обаче съпругата му продава ДЗИ Банк на Пощенска банка.

Източник: factor-bs.com