Годината е 2007. Собственикът на „Метални изделия" Неделчо Томчев е на крачка от сделката на живота си. Преговорите с френския гигант „Карфур" да купи парцел от 80 декара на бившото предприятие „Георги Димитров" са към своя край. Лидерът в търговията с хранителни стоки трябва да брои на Томчев по 480 евро на квадрат. Това са близо 40 милиона евро. В тези времена френската компания иска да построи мола и хипермаркета именно в тази част на града. От своя страна бизнесменът Неделчо Томчев има намерение с крупната сума да премести производството си в Средец, където земята е по-евтина и ще може да изгради нов и модерен завод. Какво обаче се случва през тази година?
Неделчо Томчев изчезва мистериозно от публичното пространство, десетки негови работници остават без заплати месеци наред, „Карфур" купува парцел в другия край на града, а бургаското предприятие затъва в дългове към държавата и "Юробанк и ЕФ Джи България". Две години по-късно имотът излиза на публична продан с първоначална, рекордна за страната ни цена от 29 милиона лева. Машините, производствените линии са потънали в прах и по нищо вече не напомнят, че стотици хора са се трудили тук.
През 2007 година Неделчо Томчев разбира, че е тежко болен. По същото време съдружникът му Юрий Перцев насочва усилията си в строителството на завод в Украйна, който и до днес работи много добре. Хирурзите в София се борят за живота на Томчев. Операцията обаче е неуспешна. Предстоят втора и трета. През това време богатият 40-годишен бизнесмен препуска между живота и смъртта. Докато е в съзнание, продължава да води преговори с „Карфур". От френската компания правят компромис и поставят известен срок, през който очакват бизнесменът да се възстанови и да подпише окончателната сделка.
Родните лекари обаче не дават шанс за живот на Томчев, а състоянието му крайно се е влошило. Тогава мъжът се решава на последна стъпка - да се довери на медицината в Швейцария. Транспортират го в една от най-добрите болници в Европа. Хирурзите там предприемат спешна операция, с която трябва на първо време да отстранят фаталните грешки, които са допуснали родните лекари. След това предстои втора, която цели да върне към живота Неделчо Томчев. Междувременно обаче срокът, който са поставили от „Карфур", изтича. През това време бизнесменът е в кома.
Сделката се проваля, от френската верига насочват инвестициите си в другия край на града, тогава те окрупняват сегашния парцел, върху който е изграден „Бургас Плаза".
Томчев все още не знае дали ще живее. Даже и в болницата към него валят предложения от други инвеститори - веригата хотели „Метрополитан", които искат върху златната земя с излаз към морето да изградят огромен хотел. Шведският концерн „Икеа" също има апетити към имота. През годините от „Метални изделия" са произвеждали тел за матраците на известната в цял свят компания. Но в тези дни парите вече не са важни за собственика на „Метални изделия" - той не знае дали ще живее, дали ще може да се радва на децата си, затова приема всяко предложение с пълна апатия.
Швейцарските хирурзи правят истинско чудо и 40-годишният мъж се връща най-после към живота. В края на декември миналата година състоянието му е стабилизирано, а през май 2009 г. той прохожда. Все още е много слаб след близо двегодишния ад, тежи едва 48 килограма. Започва да преговаря с "Юробанк" за споразумение. Той е сигурен, че ще изплати задълженията си, но му трябва време. Успоредно с това води преговори и с Агенцията за държавни вземания, както и с Държавния резерв. Към компанията „Газтрейд" Томчев дължи 200 000 лева за горива. На работниците - около 50 000 лева. През последните месеци бизнесменът решава да започне да се разплаща с лоялните си служители, които не са завели трудови дела срещу него, докато той се е борил за живота си. Изплаща им по 150 лева всеки месец за труда им през последните две години. Неделчо Томчев дължи на Държавния резерв около 2 милиона лева. На Агенцията за държавни вземания има да дава приблизително 1.5 милиона лева. През последните няколко месеца той твърди, че е върнал на държавата 480 хиляди лева.
В средата на май тази година частният съдебен изпълнител Станимира Николова изпраща покана за доброволно изпълнение до управителя на завода Пешко Петров. Тя се позовава на изпълнителен лист от 22 април по гражданско дело и заповед от същата дата за връщане на заема към финансовата институция. В тази покана ръководството е уведомено, че има запор на всички банкови сметки и възбрана върху имота.
„Когато разбрах за тези действия, първо отидох при съдебния изпълнител Николова. Тогава не приличах на човек. Обясних й обстоятелствата, но тя не искаше да слуша. Каза, че трябва да върна парите. Уточни с ирония, че нейната печалба от евентуалната продажба ще е 670 хиляди лева", разказва Томчев.
В крайна сметка изгодата на съдебния изпълнител от евентуалната сделка е огромна. Но Томчев има възражения срещу срока и размера на задълженията си и подава жалба. Друг момент е, че юрисконсултът на банката Петър Андреев без пълномощно предава изпълнителният лист именно на Николова. Двамата обаче са близки. Бизнесменът се жалва и срещу този факт.
В допълнителна молба ръководството на завода посочва, че изпълнителният лист е издаден въз основа на нищожни нотариални актове. Това е и козът на Неделчо Томчев. В документа към ипотеката има грешка, объркано е мястото на районния съд, вместо Бургас е изписан Несебър. Неволна е, но тя е силната карта, която бизнесменът държи в ръката си.
На 6-и август със свое определение БОС отменя разпореждането от 22 април от гражданското дело. Окръжните магистрати оставят без уважение заявлението на "Юробанк и ЕФ Джи България" за издаване на заповед за незабавно изпълнение на изпълнителния лист против „Метални изделия" АД. Така БОС обезсилва съдебното решение заводът да изплати 9 милиона лева наказателни лихви. След това определение предприятието сключва споразумение с банката за погасяването на кредита с продажба на част от имотите. Трима големи инвеститори вече са депозирали средства именно за покупката на апетитните парцели. Едната компания е една от водещите вериги супермаркети. Другата пък е лидер с търговията на плодове.
След като продаде около 50-60 % от парцела, Томчев планира банката да получи 80% от парите, 20% АДВ и останалите кредитори. Днес излиза и подробноустройственият план на имота, изготвен от общината.
Възможностите са няколко. Станимира Николова не иска да се откаже от топтърга, който е на 18 декември. От своя страна Неделчо Томчев не е успял да се договори за начина на плащане към Агенцията за държавни вземания. За негов малшанс в момента дейността на държавната институция е замразена. От Нова година тя ще се слее с Националната агенция по приходите. Всеки служител там трепери от евентуалната метла на правителството и не смее да сложи подписа си върху евентуално споразумение. Но за Томчев решението на АДВ е ключово. Ведомството към Министерството на финансите е присъединен взискател по делото. Именно и заради този факт търгът не може да бъде спрян. Кандидати за 23 милиона лева накуп за „Метални изделия" едва ли ще се намерят. Но уловката, която може частният съдебен изпълнител да използва, е на трети последен търг да свали цената с 80 %. Така имотът ще се обезцени и сделките на Томчев ще пропаднат. Друг важен момент е влизането в сила на ПУП-а на имота. От този ключов документ Станимира Николова би могла само да се възползва. Въпреки че собственикът на „Метални изделия" има споразумение с банката, както и с Държавния резерв, съдебният изпълнител може да наложи възбрана върху всеки отделен парцел в плана и да се впишат нови ипотеки. Тези разходи ще са единствено за собствениците на „Метални изделия", а те са огромни.
Част от работата на завода е възобновена от 15 септември. Над 30 души вече работят там. Произвеждат основно телени мрежи за магистрали. Предприятието ги изнася за Гърция. Според Неделчо Томчев поръчките тепърва ще нарастват. От началото на тази седмица ще бъде пусната и нова производствена линия. В момента ръководството се опитва да възстанови и откраднатите части от неизвестни извършители през последните две години. Служителите възстановяват и поцинковъчната линия.
През 1998 година Томчев и Перцев купуват от икономическото министерство 75% от предприятието. Месеци след това Томчев продава дела си от 25 % от завода „Жити Русе" и се снабдява с пълния пакет акции от „Метални изделия". Рамо тогава му подава Димитър Желев, който стои зад „Алианц България" и „КРЗ Порта Бургас". Идеята в онези времена е била банкерът да изкупи 50% от съседското предприятие и да предостави 50% от капитала на частното пристанище. Така двете фирми ще се слеят. По-късно обаче Желев се отказва от сделката. Неделчо Томчев в онези времена е близък и с друг известен банкер, Емил Кюлев, който днес обаче не е между живите. Кюлев рефинансира задълженията на „Метални изделия" АД през 2005 и 2006 година. След убийството му обаче съпругата му продава ДЗИ Банк на Пощенска банка.
Източник: factor-bs.com