- Асоциацията на българските черноморски общини започва годината с важен българо-норвежки проект, насочен към повишаване на енергийната ефективност. Тази сфера вече се очертава като един от приоритетите на организацията. Какъв е реалният ефект от подобни проекти, водят ли те наистина до модернизация на общините?
- Много ми е приятно, че енергийната ефективност се възприема като наш приоритет. Асоциацията трупа капацитет и опит още преди 2000 г. в областта на управление на енергията и енергийното планиране, промоцията на възобновяемата енергия като алтернатива не само по отношение на сградите, но и на градския транспорт. За 10 години с европейско финансиране успяхме да създадем три енергийни агенции, независими от АБЧО, които работят в Бургас, Добрич и Варна, но ползват и нашите екипи. И към днешна дата енергийното планиране звучи много нестандартно и иновативно за нашите общини. Не можем да сме доволни, че в никоя от тях енергийната ефективност не се проявява като приоритет. Ние обаче продължаваме да информираме кметовете и тяхната администрация за важността на темата за управлението на енергията, вкл. и в икономически аспект. Вярно е, че това е свързано с първоначални инвестиции, но пък в края на краищата има достатъчно програми и фондове, които са достъпни за тях и могат да бъдат ползвани при добре подготвени проекти.
- Има ли все пак общини, които се възползват от тези възможности?
- Да, такава е община Добрич например. Там има определени успехи, които създават и модел, който може да се ползва и от другите общини и кметове. Голям е проблемът и с човешкия ресурс, няма подготвени експерти, особено в малките общини. Там не могат да си позволят да назначат такива служители, дори да направят конкурс, защото рядко се явяват добре подготвени кандидати. Това, с което можем да помогнем на кметовете в тази ситуация, е да помогнем техните инженерни кадри да бъдат обучени, вкл. и в чужбина по наши партньорски проекти. Хубавото е, че вече чуваме, че и на национално ниво се споменава темата. Говори се разработване на енергийната стратегия, а също и за подготовка на изцяло нов закон за енергийната ефективност. Няма как да не сме част от темата, след като сме част от ЕС, а там управлението на енергията не е нещо ново, дори не звучи вече модерно.
- Какви са другите приоритети на АБЧО през 2010 г.?
- Ще се опитаме да се ангажираме активно с туризма. Има много дебати, текат кръгли маси със заинтересованите страни по въпроса трябва ли да има нов закон, или да направим поредната, да кажем, 50-а поправка на съществуващия. Естествено, за черноморските общини този отрасъл е приоритетен и затова ние сме силно ангажирани с темата. Имаме идея да организираме кръгла маса с нашите кметове и ресорния заместник-министър. Вероятно това ще се случи в ранната пролет. В следващите месеци ще се опитаме да приложим подобен модел и по другите важни теми за региона, за да ги обсъдим с политиците, които работят по тях.
- Българското Черноморие е териториално обособен регион, но не и административно. Трябва ли да се направи крачка в тази посока, за да може да прави по-добра политика за крайбрежието ни?
- Коментирали сме тази идея, но се получава големият въпрос Варна или Бургас да са центърът на този регион. Не съм оптимист, че по тази тема може да се постигне единомислие и разбирателство между двата силно развиващи се града. Така че за момента е по-комфортно те да са и двата центрове на райони за планиране. Но, разбира се, Европа е на регионите и ако българските региони успеят да се развият като структури, тогава ще сме наистина като европейците. Това естествено е естествено тежък процес, изисква много време и сериозно финансиране. Проблемите във всяка държава са регионални и регионално трябва да е планирането на решенията им. Но това ниво на властта в България на практика липсва, а областите са административни структури, които не могат да поемат тази функция.
- А какво е тогава бъдещето на големите и малките общини в рамките на Черноморския регион? Дали малките общини ще бъдат, образно казано, засмукани от двата големи центъра, или ще видим обратния процес?
- Нито за миг не съм усетила опасност от това по-малките съседни общини да се слеят с Варна или с Бургас. Тъкмо обратното, в последните години се вижда сериозното развитие на малките общини. Те са предпочитани за инвестиции, имат своята индивидуалност и като цяло нещата в тях стават все по-добри. Съмнявам се, че тази тенденция може да се промени.
- Ще се превърне ли Черноморието във врата на Европа към света и кога реално ще се усети тази промяна?
- Оптимист съм, при това мисля, че това ще се случи скоро. Не мога да посоча срок, разбира се, но мога да кажа, че това трябва да е част от националната ни политика. Трябва правителството да разбира, че това е специален регион и за ролята, която има в развитието на държавата. До момента това не се случва, независимо че имахме по пет-шест министри от Варна. Поне кметовете на черноморските общини споделят, че не са видели никакво по-специално отношение или че нещата са ставали по-леко или по-интензивно, а напротив. Остава ни да разчитаме на депутати ни, че ще окажат някакъв натиск за реализирането на политика, насочена към региона. Не се и съмнявам, че те имат това желание.
Източник: в. "Народно дело"