Марсилската треска или Средиземноморска петниста треска е сериозен проблем за Американския континент. Ареалът на разпостранение са страните от Средиземноморския, Черноморския и Каспийския басейн. Сред кърлежовоприносимите инфекции заболеваемостта от марсилска треска в България е най-висока. Причинителите са рикетсии - Грам отрицателни бактерии. Иксодовите / пасбищните/ имат водещо значение като резервоари и преносители /вектори/ на заболяванията. Кучешкият кърлеж се счита за основен резервоар и вектор на инфекцията. Основен фактор, който определя динамиката на СПТ е нарастналата популация на скитащи кучета, обезкърлежаването на домашни животни и начинът на тяхното отглеждане в малките ферми. На територията на България са открити и други природни и селскостопански огнища на причинителите на кърлежови петнисти трески. С това се обясняват и особеностите в клиничното протичане на заболяването /рикетсиозата/ в различните райони на страната.
Заразяването става чрез ухапване от кърлеж или през конюнктивата - замърсяване със заразен материал /смачкване на кърлеж с пръсти/. Предполага се и заразяване по аерогенен път. На мястото на кърлежовото ухапване се развива в повечето случаи "първичен афект" - тъмно петно, което е малък инфилтрат, покрит с неболезнена некротична коричка.
Инкубационният период на Марсилската треска е от 6 до 10 дни. Заболяването започва с втрисане, висока температура до 39-40 градуса, силно главоболие, болки по ставите и мускулите, особено по долните крайници /до невъзможност за движение, /отпадналост, гадене/ изразен токси-инфекциозен синдром/. При адекватна антибиотична терапия температурата спада до 2-3 дни.
От третия до петия ден от началото на заболяването се появява характерен обрив, който започва от крайниците и макулите се превръщат в макуло-папули с размер 1-4 мм. В следващите 24-36 часа се обхваща тялото, дланите и стъпалата. Обривните единици са розови, но могат да придобият хеморагичен характер.
Триадата фебрилитет /температура/, обрив и черно петно /при децата най-често локализирано по главата, при възрастните - долните крайници / е характерна за Марсилската треска, което подпомага клиничната диагноза, за която е необходимо и лабораторно потвърждаване. За доказване на специфичните антитела се изследват две серумни проби - в началото и втората 15 дни по-късно. Стандартният антибиотичен режим на лечение включва 7-10 дневен прием на доксициклин. |