Рикардо Тоскани става посмъртно почетен съветник на Бургас, вижте кои са новите почетни граждани

Архитектът Рикардо Тоскани ще бъде удостоен посмъртно със званието "Почетен съветник на Бургас". Това реши преди минути местният парламент с 46 гласа "за", 0 "против" и 1 "въздържал се", предаде репортер на Burgas24.bg.

Петима достойни бургазлии ще бъдат удостоени със званието "Почетен гражданин на Бургас" – бащата на Демокрацията в Бургас Стойчо Кьосев, естрадния изпълнител Мустафа Чаушев, доайена на българския туризъм Петър Дойчев, арх. Константин Коцев и скулптора Никола Станчев.

Общинският съветник от Реформаторски блок Станимир Апостолов  предложи да се направи промяна в наредбата и предложенията за "Почетен гражданин" да се ограничат от пет на едно, за да не се обезценява званието.

Рикардо Тоскани е един от хората, оставили завинаги своя следа в историята на Бургас, чийто отпечатък и днес ярко се вижда в облика на града ни. Тази година се навършват 90 години от неговата смърт, вследствие на туберкулоза.

През 1885 г. след вероломното нахлуване на сръбските войски в България, младият Тоскани оглавява италианското Дружество за взаимопомощ (Mutuo Soccorso) и заедно с още 70 италианци отиват доброволци на фронта срещу Сърбия, за да защитават Съединението на Родината ни.

След войната, той пристига в Бургас, където през 1895 г. Бургаският градски съвет му дава право да ръководи строителството на частни постройки. Рикардо Тоскани е флагман на модернизацията на града, като  изгражда някои от най-емблематичните му сгради. Той участва и в проектирането и строителството на катедралата “Св. св. Кирил и Методий". Негово дело са проектите на редица красиви сгради в Бургас – хотел “Империал", “Модерен театър", къщите на Йови Воденичаров, двете къщи на Йоанидис, къщите на Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев, пансиона на девическото училище "Свети Йосиф“ в комплекс с католическия параклис "Свети Йосиф“, сградата на музея "Петя Дубарова“ и др.

Докторът по философия Стойчо Кьосев е трето поколение бургазлия. Роден е на 17 ноември 1954 година в центъра на Бургас. Завършва Английската езикова гимназия в Бургас и специалност "Философия" и "Социология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" . Защитава докторат по антична философия в Софийския университет .

Баща е на три деца, които отглежда сам поради внезапната смърт на съпругата му след раждане.  По време на комунистическия режим е учител по философия в различни средни училища в града, както и главен асистент по философия в полувисшия институт по машиностроене и електротехника.

Учредява общоградски философски клуб "Сократ", за което е международно признат за дисидент с принос в борбата му за демокрация и отстояване на гражданските права за развитието на образованието и свободата по време на тоталитарния режим в града . За правозащитната си дейност многократно е арестуван от властите.

Приносът му за града е във формиране и решително отстояване на идеята за създаване на Бургаския свободен университет. Безспорен лидер е в борбата за учредяването на Университета чрез многобройни граждански инициативи – протести, митинги, 30 -дневна гладна стачка, гражданско неподчинение за отвоюване на сграда за университета и пр.  

Мустафа Чаушев е един от най-популярните и обичани певци, любимец на поколения българи. Изнесъл е хиляди концерти в България, страните от бившия Съветски съюз, Европа, куба, Алжир, Мароко и др. Записал е повече от 500 песни, които се превръщат в безспорни музикални хитове.

Мустафа Чаушев е роден на 10 април 1943 г. През 1968 г. завършва първия випуск на Естрадния отдел на Държавната консерватория в класа на Ирина Чмихова.Истинският му пробив идва, когато записва песента "Жената на моя приятел“ на френския изпълнител Адамо. Дебютира на голямата сцена през 1969 г. и става популярен с изпълнения на шлагери, много от които композирани от големия Тончо Русев.Солист е на оркестър "Балкантон“ с диригент Димитър Ганев, с които работи повече от две години.

През лятото на 2018 година, по повод 75 годишния си юбилей Мустафа Чаушев изнесе изключително зрелищен и емоционален спектакъл "Злато мое“. Това беше и неговият концерт-бенефис пред препълнения летен театър на Бургас.

Петър Дойчев е роден в Бургас на 19.09.1924 г. След Немското училище в града той завършва Стопанската академия във Варна. Трудовата му биография в сферата на туризма започва през далечната 1948 година, като преминава последователно през всички стъпала в професията, като заема различни оперативни и управленски позиции, израствайки от администратор и екскурзовод, до началник на отдел "Средства за подслон и хранене“ към Комитета по туризъм, сега Министерство на туризма.

Петър Дойчев има изключителен принос в изграждането, развитието и управлението на големите туристически комплекси по българското Черноморие, както и за обучението и подготовката на кадри за туризма в България. Той е сред инициаторите за построяването на хотелите "Приморец“  и "България“ в град Бургас и за утвърждаването и развитието на града ни и южното Черноморие като туристическа дестинация.

Константин Коцев е роден на 24 май 1946 г. в гр. Бургас. През 1964 г. завършва Първа гимназия "Г. С. Раковски“ и същата година е приет в архитектурния факултет на Висшия инженерно-строителен институт – гр. София.

През 1969 г. арх. Коцев започва работа в Проектантска организация – Бургас, като в периода 1971 – 1972 г. е част от екипа, разработващ окончателния Застроителен и регулационен план на ж.к. "Изгрев“, а през 1972 г. участва в колектива за изготвяне на план за нов жилищен квартал в Бургас – ж. к. "Меден рудник“. Заедно с градоустройствените разработки арх. Коцев е автор на голям брой жилищни сгради, сред които най-дългия в България жилищен блок №55 в ж.к. "П. Р. Славейков“ и жилищен блок №53 в ж.к. "Изгрев“, в който за първи път е приложена схемата "Dopelsekcion".

От 1980 г. арх. Коцев е назначен за главен архитект в ОНС – Бургас, а през 1988 г. с негово участие се разработва предварителния Застроителен и регулационен план на курортен комплекс "Слънчев бряг“. От 1987 г. след закриване на Окръжните съвети, арх. Коцев работи в Областна администрация – Бургас, като е заемал длъжностите: главен архитект, зам.-областен управител, началник отдел, главен секретар, в периода 2007 – 2010 г. е директор на дирекция "Техническо съдействие, координация и управление на регионални планове и програми“ при МСА. Автор е и на православния християнски параклис "Свети Мина“, който дарява на военното поделение в Атия.

Никола Станчев е роден през 1943 г. в гр. Добрич. Той завършва Национално училище за изящни изкуства "Илия Петров“ и Национална художествена академия "Николай Павлович“ в София. Целият му съзнателен и творчески живот преминава в Бургас.

Никола Станчев е допринесъл за обогатяването на градския пейзаж на Бургас, като творец, главен художник на Община Бургас и организатор на Международния симпозиум по скулптура в камък на открито за периода  от 1976 до 1979 година.

Автор е на много монументални творби в града като: входен знак на Бургас, пластична композиция "Представлението започва“ пред Държавна опера, пластика "Куфар на спомените“ на площад "Царица Йоана“, паметник на поета Христо Фотев в Морската градина, пластика "Прибой“ в градинката до Часовника, водно огледало с пластика "Водна лилия“, скулптурна група "Момчето, което говори с птици“ и пластика "Рибарска мрежа“ на бул. "Алеко Богориди“.