© Impact Press Group | | Едно от най-добрите рибарски пожелания е: "Да те намери рибата". На това се надяват все още морските вълци край Бургас. Пък дори и по Никулден да е.В рибарското селище Ченгене скеле домуват над 1200 рибарски лодки. Ако ги подредят в редица заедно с другите плавателни съдове, те могат да образуват десеткилометрова верига, хвалят се обитателите му. Когато обърнат повече чашки, рибарите си представят, че могат да направят такава голяма верига и да завардят залива, докато им се решат проблемите, но на другата сутрин ентусиазмът им е отпътувал, заедно с мечтаните пасажи.
Освен средно попче и малко илария друго тук няма. Сезонът почти свършва, а рибата не дойде, тюхкат се мъжете и обсъждат на чашка причините. Една от тях, разбира се, е замърсеният залив. Напоследък се говори, че хищници са проникнали в морето ни чрез баластните води или прилепнали за корабите и точно те нанасят сериозни щети на екосистемата ни. Говори се за някакво подобно на медуза същество с неголеми размери, но с голям апетит, което навлязло във водите ни, яде хайвера на рибите и нанася големи поражения.
Другата причина са природните аномалии. Водата е много топла - доскоро беше 16-17 градуса. Ако дойдат студените течения, рибата може да свърне към брега на по-топло.
Всъщност студени течения дойдоха наскоро, но с ураганен вятър и той изпотроши лодките на рибарите. Преди около седмица голяма провеза (силно вълнение) със силен вятър повреди поне 30 от рибарските лодки в селището, а една изчезна и още не се е върнала. Стопанинът й не е изгубил надежда, че може и това да стане.
Сега рибарите се стягат за Димитровден, по стар стил - тази година е на 7 ноември, тогава за тях е началото на зимата. Тогава вместо рибата идва Димитровската провеза - много силно вълнение, което може да направи най-големи поразии.
Острият западен вятър сега вдига къса, не много висока вълна, която се плиска във всички посоки. Местните я наричат чалкантия. Друг път духне южният вятър и вдигне над 2-метрова вълна. Старите местни рибари тогава бързо се изнасят, ако са в морето, защото знаят опасностите. Нали затова морето ни се нарича Черно. Разваля се и почернява за минути и ако не си добре подготвен и зареден с достатъчно гориво, може здравата да загазиш.
Имало е случаи и по Никулден да дойде паламуд или лефер и да зарадва местните рибари. А някога се е случвало и след Нова година да дойде. Те са тук и ще чакат рибата да ги намери. Иначе и сега от Ченгене скеле на ден излизат по 10-15 лодки, обхождат навътре морето и се връщат с по няколко килограма сафрид и чернокоп, както казват - колкото да не умрат от глад. Имало пасажи, но трябва да ги гониш. И 50 кг да извадят на лодка, не им покрива горивото. А да стоиш на едно място в морето и да чакаш пасажът да мине край теб, може да ти донесе само мускулна треска.
Същото е и надолу край Ропотамо, където всяка година се събират най-големите рибари да чакат рибата. Имало и такива, които са си вземали отпуск, купили са мрежи, наели са лодка с надежда, че рибата ще дойде и те ще спечелят. А сега не могат да си покрият разходите.
Защото по презумпция рибарят е беден човек. Дори да удари джакпота със златната рибка, той все ще е прецакан.
Източник: в. "Монитор" |