За страна, прекарала 500 години от историята си като част от Османската империя, България на пръв поглед има оскъдно османско наследство. Освен очевидното - стари джамии, мостове, чешми и понякога сгради - повечето българи трудно биха назовали паметници от този период, защото... не знаят почти нищо за тях. Традиционно, учебниците по история представят този период от българското минало основно с културните постижения и борбите за национално освобождение през Възраждането.
Те казват малко или никак за живота на хората във вековете между османското завоевание и написването на "История славянобългарска". Материалната и нематериални култура, която се появила и развила в българските земи през този противоречив период на историята, остава в сянка.
Резултатът: през 2012 г. малцина знаят, че една от най-красивите църкви в София е започнала съществуването си като джамия, построена от най-великия османски архитект, и че десетките стари "римски" мостове в страната са всъщност османски.
Тази книга, първа по рода си в България, фокусира върху материалното османско наследство в страната и какво се е случвало с него през годините. Богато илюстрирана с първокласна фотография и изказваща независимо изследване и мнения, "Пътеводител за османска България" отвежда до добре известните османски паметници в Самоков, Шумен, Пловдив, Видин и София, но и разкрива любопитните, понякога шокиращи детайли за съдбата на османското наследство във Варна, Узунджово, Гоце Делчев и Кюстендил, и отвежда до непознати за туристите места като Суворово и Текето.
"Пътеводител за османска България" е създадена като пътешествие едновременно през времето и пространството - осветлявайки историческия фон докато води през съвременния пейзаж. Много от паметниците, описани в нея, са трудни за намиране и в различна степен на разруха. Но веднъж открити, те обещават награда, защото в тях е ключето към една драматична, макар и слабо позната част от българската история.