Около агресията е много важен факторът на импулсивност покрай един човек, човек, който реагира на дадения проблем или на ситуацията веднага, не оставя достатъчно време да обмисли как се чувства, какво провокира това състояние у него. Така психологът Елена Машонова коментира пред "Фокус"
случая на агресия между две момичета в столичен мол.
"Така че първите и основни неща, които можем да забележим, са как детето комуникира не само с нас като родители, но и с останалите деца, дали изразява ясно своите емоции, дали изразява ясно своите изисквания. Много често дори родителите споделят – детето ми е много прилично вкъщи, но в училище се говори за тотално различно поведение. Това се случва, когато детето задържа много често емоциите в себе си, съответно не знае как да се справи с тях и ги насочва към човека, към когото може да ги насочи, съответно не към родителя, който е по-доминантният, той изисква от детето, а съответно някой, който е на неговото ниво или под неговото ниво като усещане спрямо другите", обясни психологът.
"Детската агресия е голям проблем. Той се проявява, като че ли все по-често, но е важно да имаме предвид, че ние имаме по-голяма гласност около такива ситуации. ТикТок е мрежата, в която младите споделят и имат свободата да изразяват себе си по всякакъв начин, съответно такива агресивни поведения те могат да споделят. И сякаш се превръща като гордост как се проявяват те като доминантни деца, като доминантни хора съответно. И определено трябва да се постави акцент какво да правим в такива ситуации, когато забележим, че детето ни клони към агресивно поведение към другите", допълни тя.
На въпрос дали проблемът при агресивните деца може да се корени в семейството Машонова отговори, че социалният модел вкъщи със сигурност е фактор.
"Като фактори, които влияят за такива поведения – социалният модел, този вкъщи със сигурност е един от факторите. Но психологията заема един такъв поглед на нещата за био-психосоциалния модел, при който едновременно виждаме факторите, които са генетично предразположение към определени състояния, определени проблеми. Важно е да имаме предвид, че не е задължително детето ни да страда от психологичен или психиатричен проблем, но има такава вероятност. Съответно биологичният фактор – каква е историята на семейството, има своята роля. Отделно имаме психологичният, който току-що коментирахме – за емоциите, за чувствата, за това как се справяме в определени ситуации. И социалният модел, който първо се заражда вкъщи като поведение – може да виждаме как реагират родителите ни, съответно ние да правим по същия начин като тях, но това не значи, че родителите конкретно са виновни за даденото поведение. По-скоро те са хората, които са отговорни да вземат мерки, когато това нещо се забележи като проблем у детето", каза тя.
Малко хора търсят помощта на психолог, каза специалистът. Има притеснения при хората, че дори ако заведеш детето си, това би било травмиращо за него.
"Сякаш прави нещо различно – то е покрай народната психология, че при психолози и психиатри ходят само луди хора, което далеч не е самата истина. Хората, които търсят помощ от психолог, със сигурност не по-малко са загрижени от останалите родители за децата си. Чести проблеми са не само агресията, но и затварянето на детето. Това може да е един голям фактор също така, който да ни покаже, че нещо може да се случи в бъдеще. Ако детето не изразява своите емоции, не излиза, не контактува, има дефицити в тази насока на поведение, тогава родителите се притесняват и е момент, в който да поговорят с детето си, да обсъдят да отиде на психолог. Но е много хубаво, ако и самият родител е готов и той също да посещава психолог, защото някои тенденции, които имат родителите, естествено няма как да са перфектни и има как да надграждат и те самите себе си, пък и да дават пример на своето дете", каза Елена Машонова.