В ядрото на организаторите са Катя Блажева, която от средата на 90-те години на миналия век се бори да си върне имот на ул."Александровска" в Бургас, Иванка Сотирова, която вече 20 години се опитва да изобличи приватизацията на "Нармаг" и Сийка Хубчева, която подкрепя всеки бунт на жертвите на имотнните измамници.
Заедно със "старите кримки" от протестите срещу съдебната система има и нови лица. Сред тях е Стоян Асланов от Поморие, който от 1993 г. води съдебна битка, за да си възвърне бащин имот. Човекът вече е завел дело и в Страсбург заради нарушените си права.
Няколко мъже на преклонна възраст пък протестираха заради приватизацията на Поморийските солници, която те наричат криминална. Те бяха издигнали плакати "Върнете откраднатите имоти на Сомната компания- Поморие", "Прокурорски чадър над криминалната приватизация на Поморийските солници". Един от участниците се беше легитимирал така: "Г-жи и г-да прокурори и съдии, на 92 години съм. Искам да живя в правова държава". Старецът също е наследник на земи от поморийските солници.
"Гарга на гарга око не вади. Прокурор на прокурор - абсурд! Няма даже да напише постановление за очевидно документно нарушение", опитва се да стихоплетства друг протестиращ.
През 1993 г. старото частно дружество на солниците е възстановено и наследниците започват да издирват земи из цяло Поморие. Изровени са нотариалните актове, намерен е и т. нар. Нарочен баланс от 1947 г, където е описано всичкото национализирано имущество на "Анхиалски солници". Според оценка на имотите, тяхната стойност е 7 660 000 лв.
Драмите на наследниците обаче продължават и до ден днешен.
Бургаският протест срещу съдебната система бе организиран вчера и във връзка с избирането на нов Съдебен съвет, който обеща прозрачност и справедливост. Той беше кратък - едва за 2 часа, за разлика от миналогодишния, който продължи щафетно 30 дни.
Протестиращите неведнъж са ходили до столицата и са се срещали с главния прокурор Борис Велчев, но оценяват проведените разговори като безплодни.
На протестите неизменно присъства и една палатка. От една страна защото на протест без палатков лагер не бива, но от друга в нея има и символика. Българският народ е доведен до положението да живее на палатка от глад, мизерия и беззаконие, смятат стачниците.
Източник: в. "Фактор"