Срещата, организирана от Европейския институт в София, е по проект „Подкрепа за разработването на политики и стратегии за успешно икономическо и социално интегриране на имигранти от трети страни в България", финансиран от Европейския Интеграционен фонд.
„Бургас е динамично развиващ се град с добри условия за бизнес, което го превръща в притегателен център за имигранти от различни страни", с тези думи зам.-кметът по образование и култура Йорданка Ананиева откри кръглата маса. Тя разказа, че още в миналото благодарение на географското си разположение, градът е привличал имигранти от всички краища на света, но в последните години миграционните процеси се задълбочават.
Зам.-кметът Йорданка Ананиева сподели, че към момента липсва единна структура, която да води статистика за броя на имигрантите, пребиваващи в Бургас. Информацията за това се води от няколко различни институции, като Службата по заетост, бюрата по труда и др., които нямат единна информационна система.
Към момента в морския град пребивават около 751 имигранти, което прави около 5 % от имигрантите, живеещи в страната. Различни са страните, от които идват те, както и причините да пребивават в Бургас - чужденци, които инвестират в града, закупуване на собствен имот или сключване на брак.
Участие в срещата взеха още Любов Панайотова - директор на Европейския институт /ЕИ/, Надя Димитрова и Борислав Мавров - експерти от ЕИ и Ирина Буланова - координатор на Информационния център за имигранти в Бургас.
Ирина Буланова сподели, че само след 2-3 дни Центъра за имигранти в града ще навърши 3 месеца от своето откриване. Тя разказа, че основната дейност на центъра е провеждането на езиково обучение за имигрантите, за да могат по-лесно да се приобщят към обществения живот в града.
Експертите от Европейския институт споделиха, че от градовете в България с относително висок дял имигранти са Бургас и София. По последни статистически данни нарастването на населението в страните ще се дължи главно на миграционните процеси, тъй като отрицателния прираст ще продължи да нараства. В резултат на това населението в трудоспособна възраст ще продължи сериозно да намалява. В това отношение България и Германия са с най-лоши показатели.
По време на дискусията като пример за добри практики в сферата на миграционната политика и интеграцията бяха посочени Швеция, Австрия и Италия. От разговора стана ясно, че страни като Швеция и Австрия са с дълбоки традиции в областта на миграционните процеси, докато Италия, която до средата на 90-те години е имала сериозни проблеми с имигрантите за няколко години, се превръща от емиграционна в имиграционна държава, благодарение на направените законодателни промени.
На дискусионната среща присъстваха още представители на общинска администрация, общински съветници и представители на институциите, имащи отношение към проблемите на миграцията и интеграцията.